Знаете ли какво представлява дислексията?

Дислексията е болест, при която има специфично нарушение на процесите на преработка на информацията. Характерно за болестта е, че страдащият има проблеми в четенето, писането, смятането, което води до говорни смущения и забавяне в развитието на грамотността.

Терминът дислексия идва от гръцки и в буквален превод означава „трудна дума“. Страдащите от дислексия имат нарушения в зрителното разпознаване, поради което обикновено разместват буквите в думите, бъркат последователността при изписване на букви и думи. Може да виждат някои букви изписани огледално и затова често бъркат букви с подобно графично изображение като изписват „Б“ вместо „Д“, „Н“ вместо „П“ или „Т“, бъркат „О“ и „У“, „Ъ“ и „Ч“.

дислексияОсвен зрително, страдащите от дислексия имат и слухово нарушение. Те бъркат думи и букви с подобно звучене и често им е невъзможно да разпознаят една дума при изговаряне, въпреки, че я знаят в писмен вид. Възможно е да разпознаят дадена дума веднъж, но следващия път се затрудняват при четенето и разбирането й.

Симптомите на дислексията могат да се забележат още в ранна детска възраст. Най-характерно е ако детето не произнася никакви думи до навършване на 1,2, дори 3 години, или заеква, смесва звукове и бърка думи, среща трудности при запомняне на текст (особено на римуващи се думи). Едновременно с говорните, могат да се наблюдават и други проблеми, като затруднение при обуване и завързване на обувките, поява на ушни инфекции, трудности при ориентиране (ляво, дясно, пред, зад…), късно осъзнаване коя е водещата ръка, при което прави опити за писане и с двете ръце. При постъпване в училище, детето изпитва огромни затруднения в часовете по български и математика, тъй като там се изисква четене, писане, смятане и запомняне на текстове, формули и т.н. Често децата, страдащи от дислексия, имат емоционални и поведенчески проблеми в социална среда, които често водят до ниска самооценка, агресивност, чувство за вина и непълноценност, асоциалност.

От дислексия страдат около 20% от хората. Тя се нарича още и болест на гениите. Много известни личности са страдали от това заболяване. Някои от тях са Айнщайн и Моцарт, а също и Шер, Джон Ленън, Роби Уилямс, Орландо Блум, Джак Никълсън, Куентин Тарантино, Агата Кристи, Леонардо да Винчи, Пикасо, Уолт Дисни, Бетовен, Уинстън Чърчил, Джордж Буш, Ханс Кристиян Андерсен, Бенджамин Франклин, Галилео Галилей.

Болестта се нарича болест на гениите, защото макар че имат затруднения при четене, писане и проблемите при обработка на възприеманата информация, хората, страдащи от това заболяване, не са умствено изостанали. Много от тях дори проявяват уникални способности в други направления, граничещи с гениалност. Освен това са много любопитни и целеустремени, имат богато въображение, мисълта им тече много бързо, имат силна интуиция.

Има ли лечение за дислексията?

Тъй като дислексията е по-скоро състояние, а не болест, то реално тя не се нуждае от лечение. В случая много важно е страдащия от дислексия да не бъде унижаван заради липсата на грамотност, говорните проблеми и т.н. Вместо това той трябва да бъде стимулиран да развива уникалните си качества. Също е важна навременната консултация с психолог и педагог, още при поява на първите симптоми, за да може детето по-лесно да преодолее трудностите, както и подкрепата от страна на родители, роднини и приятели.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.