Завистта на боговете: когато живееш живот назаем!
Завистта на боговете застига онзи, който много се хвали. Сигурно затова днес има толкова много нещастни хора
Завистта на боговете е предназначена за онези, които живеят изкуствено щастлив живот. И за другите, които обичат да се хвалят с несъществуващи успехи.
Във всички времена и при всички народи да си на показ и да се хвалиш с успеха и красотата си, е смятано за много опасно. „С каквото се похвалиш, без това ще останеш“, гласи народната мъдрост. Неслучайно някога бебето не се е показвало на чуждо хора. Лицето на младоженката е скрито под було, богатството и благополучието не се демонстрират, за да не се предизвиква хорската завист.
Странното е, че тези правила днес са забравени. А и самият автор на „идеалния профил“, без да подозира, създава фантом, своя сянка, както в приказката на Андерсен. Този фантом е много по-красив (нали за това има „фотошоп“) от самия човек. Той винаги се усмихва, щастлив е, живее в богатство и разкош. Няма тревоги и грижи, не се измъчва от лошо настроение и главоболие – той е идеален като Барби и Кен, съвършен като статуя на Праксител.
Но за разлика от куклите и статуите той трябва постоянно да доказва, че с него всичко е прекрасно, иначе вниманието на публиката угасва
А това внимание е енергия, гориво, кръв, самият живот на фантома. Човекът е само материал за фантома. Целият му живот се пречупва през призмата на идеала; той трябва да бъде съвършен за читателя и зрителя. Това изисква огромна енергия! Човекът е болен и уморен, измъчват го тревожни мисли, с парите е „на червено“, проблеми в семейството и в службата, детето не слуша, партньорът го напуска. Но той трябва да постне. поредното селфи или фотография на щастливия отдих на Лазурния бряг, защото публиката не прощава на щастливеца оплакванията или просто оттеглянето му в сянка. Шоуто трябва да продължи! „Лайковете“ водят до пристрастяване като алкохола – изработва се допамин (хормонът на удоволствието), без който любимецът на фортуна просто не може доживее.
Но боговете не обичат тези, които се хвалят със своето щастие – това е известно още от древността. Странен е този феномен – „завистта на боговете“, за който пише още Херодот. Боговете не обичат щастливците, защото щастието е прерогатив на самите обитатели на Олимп. Единствено те могат да бъдат щастливи и свободни. Човекът, който демонстрира щастие и се хвали с него, им е неугоден. И те бързо го лишават от всичко!…
Айседора Дьнкан е в зенита на славата си, фотографиите й изпъстрят пресата в много страни, не стихват възторжените аплодисменти след изпълненията й. И след спектакъл Айседора ляга на разкошния диван и се глези с шоколадови бонбони, изпратени от някого от многобройните й поклонници. Яде и мисли колко е щастлива! Без да се хвали, просто мисли. И завинаги запечатва в съзнанието си тази мисъл, вкуса на шоколада и усещането за триумф, защото именно в тази минута й съобщават, че лената й са загинали…
