Зависимостта от лекарствата е риск с двойни последствия
Зависимостта от лекарствата е мания, а манията е лудост
Фармакологията е спасила човечеството от много болести, създала е лекарства срещу болка, направила е живота по-приятен. Но съществува и ефектът плацебо. При него на пациента се дава захарна таблетка, уж е лекарство. В резултат симптомите на болестта му отслабват или изчезват. Няма научно обяснение на този ефект. Подействала е самата убеденост на пациента, че приема силно лекарство.
Човек не успява да различи болестите от неразположенията и вярва, че спасението е в хапчето. Свиква да разчита на него, по-спокоен е някак, ако то е подръка. И без да е хипохондрик, пие таблетки с шепи -за главоболие, за кръвно, за диария, за газове, за болки. Неусетно се привързва към хапчето, доверява му се напълно, не може без него. Фармакоманията е пристрастяване, болезнено влечение към лекарства. Но „мания“ означава „лудост“.
Има два основни типа на лекарствена зависимост. Първият от тях се случва, когато пациента взема лекарства за ефективно справяне със симптомите на някои болести, но не се премахва причината. Такива лекарства често се използват за безсъние, главоболие, пристъпи на паника, тревожност, автономни смущения, болка в ставите и мускулите. Лекарствата, които най-често водят до появата на този вид пристрастяване са болкоуспокояващи, антидепресанти, анксиолитици и антипсихотици.
Зависимостта от тези лекарства обикновено се случва, ако лечението не е доведена до желания край. Почти всички от посочените по-горе заболявания и симптоми изискват дългосрочно лечение, което трябва да бъде насочена към премахване на причините за тези неприятни условия. Симптоматичното лечение трябва да го има само при първата част на терапията. Това е необходимо, тъй като това лечение премахва острите симптоми, нормализира състоянието на пациента и му позволява да проведе системно търсене на първопричините на заболяването и тяхното премахване.
