Защо оставяме всичко „за утре“ и как да се справим с това
И вие ли сте от хората, на които 24 часа от денонощието не са им достатъчни, за да направят всичко, което искат и трябва? А случва ли ви се, дори и да имате време да си казвате: „Утре.“ И се заричате, че от утре ще ставате по-рано, ще си лягате навреме, ще занесете повреденият уред на ремонт, ще направите основно почистване на дома…
Така идва следващия ден и това се повтаря и повтаря, и могат да минат месеци, а дори и години, без да сме осъществили отложеното във времето. Това ни кара да се чувстваме неудовлетворени, но въпреки това работата си остава все така несвършена и животът ни преминава в отлагания „за друг път” и несбъднати мечти. На какво се дължи това?
В повечето случаи причината е лошата организация или изобщо липсата на такава. Това ни пречи да свършим нещата в срок или ако ги довършим, това е за сметка на качеството им. За други неща изобщо нямаме време дори и да ги започнем.
Хаос
Хаотичността е една от основните причини, поради които не можем да се справим с набелязаните задачи. Това се получава, защото не сме подредили добре приоритетите си. За да се справите с хаоса, започнете от най-важните и неотложни неща, които трябва да свършите в кратки срокове и оставете за по-късно по-мащабните и дългосрочни, за да можете да им отделите нужното внимание. Изгответе си план за деня, за седмицата, а дори и за месеца. Така в края на годината ще можете да си направите равносметка на постигнатото. Обещайте си поне едно нещо, което ще изпълните в рамките на следващите 365 дни (например да откажете цигарите) и по този начин ще се вдъхновите и за останалото, което ви предстои.
Захващане с прекалено много неща
Често се случва в стремежа си да свършим всичко, което сме решили, накрая не правим абсолютно нищо като хората. Започваме нещо и го оставяме недовършено и преминаваме на следващото. После се връщаме се на предишното, но вече сме започнали и трето, четвърто… и естествено крайният резултат е незадоволителен. В резултат на това ние се отчайваме и депресираме, а това ни пречи да постигнем желаното, защото губим вярата в себе си. Затова, правете нещата едно по едно.
Стари навици
Старите навици безкрайно ни пречат и вредят, но въпреки това трудно се променят. Все пак не е невъзможно да си създадем нови, по-полезни навици, стига разбира се, да не отлагаме и това „за утре”.
Мързел
Каквото и да си говорим, просто е безсмислено да се лъgем, че в някои случаи чисто и просто ни мързи да започнем да правим каквото и да било. Тогава решаваме да го отложим за друг път, а този „друг път“ може и да не дойде никога. Разбира се, че пред околните можем да се оправдаем с умора и недостиг на време, но дълбоко в себе си знаем, че сме едни лъжливи мързеливци.
Страх и нерешителност
Липсата на увереност и страхът от провал могат да бъдат много сериозна пречка да сбъднем целите си. Вместо да предприемем действия и да сбъднем целите си, ние всеки ден отлагаме за „утре“ с надеждата, че тогава ще добием нужната смелост.
„Днес не ми е ден“
Разбира се, че има и такива дни, в които колкото и да се стараем, всичко сякаш върви наопаки и тогава си казваме, че просто не ни е ден. Като цяло това е най-малкия проблем. Няма нищо лошо да отложим днешната работа за утре, но само ако наистина става дума за утре.
Чрез отлагане вие никога няма да можете да постигнете целите си, затова помислете си за нещо, което отдавна сте искали да направите, но не сте намирали време, сили, средства… и го направете сега!
