Защо малките деца не искат да си лягат?
Кърмачетата и малките деца редовно протестират срещу лягането. Бебетата заявяват мнението си с плач
Тези, които вече са усвоили речта, си измислят всевъзможни извинения. Най-често казват, че не са уморени, когато в действителност очевидно са капнали. Или че са гладни, жадни, страх ги е от тъмното, боли ги нещо, не сте им разказали приказка, а после още една.
И така, докато родителите загубят търпение и ги натикат в леглото.
Известният психолог проф. Джон Б. Уотсън твърди, че такова родителско поведение е патологично тълкуване на възпитателната теория за непреклонност пред детските капризи, за да не ги „развалим“. Нарича я опасен остатък от стари книги, посветени на грижата за бебетата, където типичният съвет е родителите да бъдат неотстъпчиви по въпроса за лягането.
Детската съпротива, казват онези книги, е борба за надмощие и вие като родител трябва да я спечелите, за да не разглезвате детето си.
Но явно нещо липсва в това обяснение. Защо кърмачетата и малките деца почти без изключение избират да оспорят волята на родителите си по този конкретен въпрос? Защо те протестират срещу лягането дори когато очевидно се нуждаят от сън?
Отговорът започва да се очертава, когато се абстрахираме от близката си среда, твърди ученият. Протестът срещу лягането е уникален феномен за западната култура. Във всички други култури бебетата и малките деца спят в една стая и обикновено в едно легло с един или повече възрастни, които се грижат за тях. И преди лягане протест просто няма.
Така че съпротивата на нашите деца не е срещу съня, те просто не желаят или се боят да останат сами в леглото в тъмното, заключава проф. Уотсън.
