Защо детето да не тръгва на училище на пет години?
В много западни страни, а и някои източни, децата тръгват на училище на пет години. Да, вярно че не прилича на типичното училище, но все пак се появиха коментари от педагози, дали по този начин децата не се лишават принудително твърде рано от детство? Още със своето раждане, детето е изцяло в движение – то бързо се научава да изправя главичка, да пълзи, да ходи, а после през първите години от живота си, едва ли има дете, което ходи нормално, а не предпочита да тича.
Съвсем нормално е детето да попива околните действия, точно като гъба. В стремежа си да бъде забелязано, то често се опитва да подражава на възрастните. Ето защо трябва да се стараем да му даваме добри примери и всячески да избягваме сравнението с други деца, помнейки, че нашето дете е отделен човек, индивуалност, която трябва да бъде зачитана, съветват валдорфските педагози.
Спомняте ли си какво казваше вашата баба: „Не отнемайте на детето детството“? И това съвсем не е остаряла фраза, но разбира се може да се тълкува по различен начин в нашето динамично ежедневие. Днес, много родители, подтиквани от амбицията и някакъв вид криворазбрано състезание от типа „Кое гардже е най-най..“ започват да товарят децата си с уроци по пиано, цигулка, език и подобни още от крехката възраст 3 години. Едва проговорило, и на детето се връчват уроци по английски или някакви други езици, учи се как да се държи, да бъде възпитано и да не вдига шум. Ако обаче бъдат отнети така нормалните за детето растежни сили в този период, ако се опитва да бъде модулирано като един малък голям човек, то в по-късна възраст може да възникнат редица здравословни проблеми. Макар и динамично, децата в нашето време трябва да си изживеят детството, както подобава. А със смяната на млечните зъбки идва и съвсем нормалната промяна – детето вече е готово да тръгне на училище.
Все пак не бива да се забравя, че след една определена възраст детето има нужда от своя си среда, с връстници затова не пропускайте детската градина.
Няколко съвета към родителите, които често забравяме:
1. Не говорете на децата по бебешки, колкото и да са ви сладки. Ако искате да изразите любовта си, по-добре разговора да протече внимателно, любвеобилно и с искрена топлина.
2. Въпреки „бързането“ да сяда по-рано, не поощрявайте бебето да го прави, както и по-късно при прохождането. Преди детето да направи тези две важни действия от само себе си, не бива да бъде натискано да ги направи, само защото сме забелязали тенденция.
3. Не карайте детето излишно да помни разни неща, стихчета и поеми, даже и да е любознателно дете. Ако то има желание, ще го научи, ако ли не – не е добра идея да го подтиквате, понеже в по-късна възраст има реална опасност от развитие на болести като атеросклероза и др., а също да се откъсне мисълта от чувството.
4. Не изразявайте неконтролирани емоции в присъствието на бебето и малкия човек, това се отразява зле на кръвообращението му.
5. Не прекъсвайте фантазиите му, даже да ви се струват нелепи и неуместни. За малкия човек това е един негов свят, който не на последно място развива въображението му и ще го направи един отворен емоционално човек.
6. Малките деца вярват безприкословено на възрастните, но постепенно ние не разбираме как разбиваме това доверие, затова трябва да помним, че най-вече у дома пред любимите си хора, трябва да сме искрени и честни.
