Всичко за универсалното лечебно чудо, наречено мед
Пчелният мед е напълно естествен продукт, който получаваме от майката природа. Той има редица лечебни свойства. В него се съдържат около 100 полезни за организма компоненти и ценни вещества, сред които глюкоза, левулоза, витамини, ферменти, както и минерални, хормонални, антибактериални и др. Той е единственият хранителен продукт, който не се разваля ако се съхранява правилно и в подходящи условия.
Смята се, че пчелите са се появили преди около 70 до 100 милиона години. За праисторическият човек медът от диви пчели е бил единственото сладко нещо. През Бронзовата епоха пък, понеже нямали алкохолни напитки празнували с медовина, която се получава при ферментацията на меда.
Ето и кои са различните видове мед и лечебните им свойства:
Пчелният мед се дели на полифлорен – от различни растения и монофлорен – от един вид растение. В зависимост от вида си той приема лечебните свойства на растенията, от които е получен, а основната му съставна част са въглехидратите.
Билков мед (полифлорен)
Билковият мед е най-разпространеният вид мед. Той е съвкупност от многобройни полски и планински растения, поради което има комплексни качества. Този вид мед е с подчертано лечебно и профилактично действие за дихателните пътища, стомашно-чревния тракт, гинекологични заболявания. Освен това подобрява имунната система. Препоръчва се при хронични ринити и синузити, за общо укрепване на организма, а също така има и антисклеротично действие.
Липов мед
Липовият мед има специфичен аромат и е изключително богат на различни полезни вещества. Той е добър имуностимулатор и оказва тонизиращо въздействие върху храносмилателната система и сърдечната дейност. Той е много добро натурално средство за успокоение и добър сън. Също така има противовъзпалително и донякъде отхрачващо действие. Препоръчва се при ангина, бронхит и бронхиална астма.
Акациев мед
Акациевият мед е един от предпочитаните видове, заради нежния си аромат и бавното кристализиране, или захаросване. Много е подходящ за деца, при жлъчни проблеми, безсъние. Също така се препоръчва, но в умерени количества и при стомашно-чревни проблеми, заради съдържанието на фруктоза. Също както липовия и акациевият мед действа успокояващо на нервната система. Усвоява се бързо от организма.
Манов мед
Този вид мед се получава главно от екскретите на смучещи насекоми по растенията или от секрети на живи части от растенията, поради което маната се дели на животинска или медена роса. Изследванията показват, че в мановия мед има съдържание на голямо количество свободни аминокиселини, по-важните сред които са аспарагинова киселина, глутаминова киселина, аланин, аргинин, цистин, глицин и др.
Пчелният мед основно се употребява вътрешно, но има и външно приложение. Ако се постави върху рана той предизвиква прилив на кръв и лимфа, предизвиква отделяне на обилен секрет, който почиства раната. Към това допълнително се добавя и антибактериалното действие на меда. Съдържащите се в него флавоноиди засилват регенеративните способности на клетките. Използва се и с козметични цели.
Когато медът се прилага вътрешно за лечение или консумация препоръчителната дневна доза е до 100 гр. за възрастни и 30 – 50 гр. за деца. Хубаво е да имате предвид, че при загряване над 45 градуса се разрушават ферментите и се унищожават лечебните свойства на пчелния мед.
Има случаи, в които консумацията на пчелен мед е противопоказна – при алергии към полени, при склонност за задържане на вода или високо кръвно налягане, както и при хора с нарушена обмяна на въглехидратите. В такива случаи меда се употребява в минимални количества. Пчелен мед не бива да се дава на деца до 1 година.
