Великден и изконните му традиции
Възкресение Христово или още известен като Великден е един от най-светлите християнски празници в годишния календар. И въпреки това много от неговите ритуали и традиции, показват корени още от езическите религии. Например още много преди раждането на Спасителя, по времето на англо-саксонците, хората са имали обичай да се събират в началото на пролетта, за да отпразнуват нейното настъпване, за да възвеличаят възраждането на земята след дългата зима и пробуждането й за живот, от което са се облагодетелствали и те. Но както става, колкото повече време е минавало, са се сменяли различни традиции и обичаи, за да се стигне до промяна в символиката на пролетния празник и да се раздели в различни клонове според вярванията на народите.
Дълбоко в миналото намираме корените на различните традиции, които днес имаме за даденост и придаващи облик на Великден – от оцветяването на яйцата, през зайчетата символ на Възкресението, та чак до карнавалните шествия. И без значение, дали сте дълбоко религиозни или просто харесвате цялата шарена суматоха покрай празника, ще ви е интересно да разберете от къде водят началото си традициите и какво са правели хората преди векове на този ден.
История на Великден
Според средновековният историк от Англия Беде, живял в периода 673-735 г., англосаксонското название на Великден – Истър (Easter), идва от древната предгерманска тевтонска митология. Еостра (Eostre) е англосаксонска богиня на пролетта и нейно владение е месец април, през който тържествата в нейна чест са били много и пищни. Те са съвпадали и с пролетното равноденствие по календара на древните англо-саксонци. Когато новата религия, християнството, стъпила по тези земи, с цел да бъде тя по-привлекателна за езичниците, християнските проповедници започнали да наричат пролетния празник на богинята Истър. Или Великден. Двата празника – Възкресение Христово и древното празнуване на настъпващата пролет се падат в един ден. Така се получило припокриване на стария празник с новия.
В същото време Великден е по-скоро свързан с еврейския празник Пасха, който се празнува по време на първия в еврейската лунна година месец нисан. Денят Пасха е денят, в който еврейският народ е бил избавен с Божията помощ от 300-годишното робство в Египет и е бил изведен от стените на империята, под ръководството на Мойсей, в поход, който има за цел да намери нова земя, земя, на която да се основа еврейска държава.
Християнството отбелязва на Великден Възкресението от мъртвите на Божия син и Господ Иисус Христос в третия ден след неговото разпване. Честването на възкресението датира от началото на християнската история. До втори век празникът вече е добре усвоен и се празнува в целия християнски свят, макар да съществуват редица спорове относно точната дата на неговото честване. Според източните християни Великден трябва да е в делничен ден, понеже ранните християни празнували всяка година на 14-то число от тогавашния еврейски календар, и по-точно в месеца нисан, докато в същото време западните църкви са настоявали денят тридневния празник да започва от неделята след поста, без значение от точната дата.
Именно това е и един от основните въпроси, който е бил засегнат от император Константин и свиканият от него Никейски събор, състоял се през 325 година и на който са се събрали старейшините и владетели на различните римски провинции. Тогава съборът е взел единодушното решение Великден все пак да се отбелязва в първата неделя след пълнолунието и след настъпването на пролетното равноденствие. Според Александрийската богословска школа, известна и със своите познания в астрономическите изчисления, 21 март е приет за дата на пролетното равноденствие.
Символите на Великден
Великден е известен с множество и най-различни символи – боядисаните яйца, зайчетата с кошнички, пълни с яйца, паради… И все пак, колкото и символи да има, днес празника се е превърнал в една преекспонирана комерсиализирана версия, но символите на която водят началото си от древността.
Шарените яйца
Още от дълбока древност множество култури свързват яйцето с необятността на Вселената. Персите например са били сигурни, че планетата ни е излюпена от гигантско яйце. Още от четвърти век е било забранено консумирането на яйца по време на строгия пост, от своя страна обаче кокошките носят най-много от протеиновата храна именно през пролетта. И за да запазят по-дълго време яйцата, древните започнали да ги варят. Много народи виждали и в яйцето символ на възраждането на всичко живо през пролетта след летаргичния сън на зимата. Яйцата са били боядисвани, декорирани и рисувани от римляни, гали, перси и китайци. В раннохристиянските представи, яйцето символизирало гробницата на разпнатия и възкръснал Христос и огромният камък, който запречвал нейният вход. На по-късен етап тази асоциация се променя, заради вече наложеното боядисване в червено на яйцата, като червеният цвят символизирал пролятата за човечеството кръв на Иисус. От тогава яйцето се възприема като символ на раждането на човека от природата.
Заекът
Заекът като символ на Великден води началото си в дълбоки езически времена. Тогава хората са пренасяли в жертва на саксонската богиня Еостре, именно зайци. Правел се е и ритуален лов на зайци пак в нейна чест. В нашето съвремие скокливото животно все още е част от традициите на Великден, но никой вече не го възприема като свещенодействие. Заекът в древните традиции е пряко свързан с плодородието и изобилието, а също така и с луната и нейните различни цикли. Легенда дори разказва как заека някога бил красива птица, принадлежаща на богиня. Един ден тя я превърнала в див заек и тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
А традицията с великденския заек се смесва и когато в Америка пристигат първите заселници. С времето се оформя вярването, коренящо се от германските заселници, че заекът оставя яйца за послушните деца, които трябва да ги открият сред тревите в сутринта на първия ден на Великден.
Кръстосаните обредни козунаци
Макар в християнската култура кръстосаните козунаци да са символ на разпнатият Иисус на кръста, то това е традиция, която води началото си още от времената на англосаксонците, когато на този ден жените приготвяли кръстосани хлябове в чест на Еостре. Тези кръстове представлявали четвъртините на луната и връзката със земята. Козунакът като такъв е приготвен за първи път във Франция през 7 в.
Агнето
Изключително важен символ на Великден е агнето за народите от Централна и Източна Европа. Като символ на саможертвата, то представлява жертвения агнез Иисус, който се пожертва за човечеството. В много домове традицията повелява да се яде агнешко на първия ден след 40-дневния пост.
