Три мита за болестта рак, развенчани от науката
Това са три мита и неистини за болестта рак, развенчани и обяснени от науката
Алкалните храни пазят от рак
Заради „киселинните“ храни кръвта се „вкисвала“ и това повишавало риска от рак. Затова да се ядели повече „алкални“ храни като зелените зеленчуци и плодовете. Това е биологически нонсенс.
Да, наистина, ракът не вирее в изцяло алкална среда. Но в нея няма да издържи и никоя друга човешка клетка.
Кръвта обичайно е леко алкализирана. Но това се регулира строго и в много тесен диапазон от бъбреците. Той не може да се промени с храната, така че колкото и киселини или основи да поемете, те се изхвърлят чрез урината. Тя променя своето рН според изядената храна. Оттук заблудата, че човек може чрез храната да алкализира тялото си. Всъщност той може да алкализира само урината си.
Вярно е, че обкръжението на раковите клетки е киселинно. Причината е в начина, по който те използват кислорода и произвеждат енергия за разлика от здравата тъкан. Но няма доказателства, че чрез храната човек може да манипулира своето рН или че чрез това влияе на рака.
Раковите клетки се хранят със захар
Твърди се, че захарта подхранва раковите клетки и трябва напълно да се изключи от храната на болния. Това също е опростяване на един твърде сложен процес, който хората едва започват да опознават.
Белият кристален прах, с който си подслаждате кафето, е сукроза – съединение на глюкоза и фруктоза. Всички захари са въглехидрати, т.е. молекули от въглерод, водород и кислород. Те се разграждат в организма на глюкоза, тя попада в кръвта и дава енергия на тялото. Всички клетки, ракови или не, използват глюкозата като гориво. Туморите, понеже растат много бързо, са по-гладни за нея.
Но няма доказателства, че изядената захар храни най-вече раковите клетки. Тялото не харесва едни клетки повече от други, че да ги храни с предимство.
Тази теория се базира на кой знае как направеното наблюдение, че „ракът е винаги бял“. Раковите клетки обаче по произход не са гъбични, а и ракът невинаги е бял. Някои тумори са бели, но други не са. Всеки патолог или хирург ще ви го каже.
Содата лекува рак
Привържениците на тази теория твърдят, че ракът се дължи на заразяване с гъбичката кандида и че чрез туморите тялото всъщност се опитва да се предпази от заразата. Но няма доказателства, че е така. Освен това много и много хора без рак се заразяват с кандида. Но имунната им система я държи под контрол и гъбичката става опасна само при сринат имунитет като например на болните от СПИН.
„Простото решение“ е да се инжектира сода за хляб (натриев бикарбонат) в тумора. Така обаче не може да се излекува никоя гъбична инфекция, камо ли рак. Обратното, големи дози сода имат тежки, дори фатални последици. Тялото се съпротивлява на всякакви опити за промяна на рН и се отървава от содата чрез бъбреците. Ако тя е прекалено много, настъпва тежкото състояние, наричано алкалолиза.
Пресметнато е, че приемът на 12 г сода на ден от 65-килограмов човек в най-добрия случай ще неутрализира киселината, произвеждана от тумор с размери 1 куб. милиметър, пише „Живот без рак“. А повече от 30 грама сода на ден е фатална доза за организма. Така че всеки може сам да пресметне как содата „лекува“ рак.
