Третото око – интересни факти и научни доказателства

Някои изследователи на древни цивилизации и традиционни култури смятат, че „третото око“ е наследство от извънземните прародители на човечеството

third-eye
Достигнали до нас легенди разказват, че благодарение на „всевиждащото око“ те притежават забележителни способности за хипноза и ясновидство телепатия и телекинеза, способност да черпят знания непосредствено от космическия разум, да знаят миналото и бъдещето и дори да преодоляват силата на гравитацията. По време на популяризирането на традициите на индуистката йога в Европа и Америка през втората половина на XIX в. с третото око започва да се свързват шестата чакра на човека и епифизата (шишарковидната жлеза в мозъка). В древни индийски текстове няма и никога не е имало споменавания именно за тази жлеза като физическо присъствие на третото око в мозъка. Това се е случило явно защото популяризаторите на мистичните техники на йога са били принудени да „приземяват“ материала до нивото на разбиране и начина на мислене на „културната“ западна публика. Тогава от материалистически мислещите „мистици“ е създадена идеята, че индуските тайнствени органи – чакрите, всъщност се оказват ендокринните жлези във физическото тяло. Тоест на чакрите в коремната област съответстват ендокринните жлези в тази част на
тялото – половите, зад-стомашната и надбъбречните жлези, а на чакрите в областта на главата – специфичните мозъчни структури. Шишарковидната (пинеалната) жлеза е съотнесена към чакрата аджна, макар че тя не се разполага на челото, т.е. е далеч от областта, където индусите рисуват третото око. Но тъй като на челото не се пада никаква жлеза, затова „третото око“ е „прикрепено“ към жлеза във вътрешността на черепа. Функциите на тази жлеза все още не са подробно изучени, затова е напълно възможно да й бъдат приписани вълшебни свойства.

През последните сто години идеите за съществуването на трето око се поддържат и от някои открития на биолози и палеонтолози, които попадат на редки видове високоорганизирани животни, които имат реално трето око.

Съществуват много все още неизяснени въпроси, свързани с пинеалната жлеза, разположена дълбоко в мозъка. Учените признават, че тя функционира като своеобразен вътрешен часовник, като косвено се влияе от светлината. При приближаването на мрака тя инициира секретиране на хормона мелатонин. Когато наближава разсъмването, секрецията спира. Шишарковидната жлеза е част от ендокринната система на организма.

Терминът „ендокринен“ произхожда от гръцката дума endo и означава „вътре“. Именно тези ендокринни жлези, наричани понякога жлези с вътрешна секреция, отделят определени хормони в кръвоносната система и влияят на биохимическия режим на работа на целия организъм. Смята се, че шишарковидната жлеза също е свързана с функциите за възпроизводство и действа заедно с хипофизата и хипоталамуса – главните регулатори на биохимическите функции на организма.

В последните сто години мнозина западни мистици и привърженици на езотеричните учения смятат, че правилното развитие и използване на пинеалната жлеза се оказва ключът към реализацията на интуицията и проявлението на особени психически, свръхчувствени свойства. Те искрено смятат, че именно там се намират механизмите за развитието на различни висши възможности…

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.