Защо тиквата е истинско съкровище за здравето?
Тиквата минава ту за плод, ту за зеленчук
Това е заради пренебрежителното отношение към нея.
Няма обяснение защо в богати страни като САЩ я използват само за фенери и за да извличат олио от семките й. А месестата част отива за фураж. Там не са и чували за тиквеник, рачел, печена тиква с мед и орехи, кебап в тиква иди салата с глазирана тиква.
А тиквата е съкровищница на полезни вещества като пещерата на Али Баба. Най-ценни са калият, омега-3 мастните киселини, каротинйте, витамините от група В и двойката, провъзгласена за спасител на очите – лутеин и зеаксантин.
Само от една порция тиква се набавят 200% от дневната дажба каротини. Тези антиоксиданти се наричат прекурсори, защото организмът ги превръща във витамин А. Бета-каротинът и омега-3 мазнините доказано подобряват зрението, силата на имунната система и здравето на кожата.
За алфа-каротина се смята, че е част от комплекс, който блокира размножаването на ракови клетки.
Калият пък има отношение към здравето на сърцето.
Няколко проучвания са показали, че хора с висок холестерол, които ядат повече жълти плодове и зеленчуци като тиквата, по-рядко стават жертва на тежко сърдечно заболяване или фатален инфаркт.
Производството на холестерол спада още повече и ако редовно се ядат тиквени семки.
Чрез контрол над метаболизма тиквата помага срещу диабет и наднормено тегло.
Чрез фибрите си (сред тях и пектини) и витамините В лекува и стомашно-чревни заболявания. Тиквата осигурява накуп отлични количества от 5 витамина от групата – В1, ВЗ, В6, пантотенова и фолиева киселина.
В тиквите има едно леко нагарчащо вещество – кукурбитацин, което ги прави непривлекателни за изяждане от микроорганизми и от животни.
То е потенциално токсично за неприятелите на тиквата, но за човека е изключително силен антимикро-бен химикал. (Има го в по-малко количество в зелето, в някои гъби и в океанските
мекотели.)
