Странични действия от инсулт

Инсултът е състояние, при което притока на кръв към мозъка прекъсва. В резултат на това мозъчните клетки остават без кислород и до няколко минути умират. Това от своя страна води до загуба на неврологични функции, контролирани от клетките.

Един от най-честите симптоми за инсулт е неясният говор. Увреждането на речта, съпроводено с изтръпване на лицето или крайниците, увреждане на зрението, виене на свят, загуба на координация и тежко главоболие са показатели, които алармират, че е необходима незабавна медицинска помощ.

След прекаран инсулт могат да възникнат няколко вида речеви нарушения:

Афазия

Това е нарушение на речта, при което пострадалия губи възможността за нейното произвеждане и разбиране, а също и възможността за четене и писане.

belchohristovcom_152При афазия се уврежда лявото полукълбо на мозъка, което е отговорно за езиковите центрове на човек, които пък контролират процесите четене, писане, говорене и слушане. По-голямата част от хората с афазия изпитват затруднения при намиране на думите, за да се изразят или трудно намират самият начин на израз за думите.

При пациент с афазия вниманието трябва да бъде насочено към подобряване на способността му да общува, като му се помогне да използва останалите му езикови способности. Рехабилитацията трябва да бъде за обучаване на разбирането на говоримия език, като при нужда се включват и други средства – снимки или описания на думи, водещи до определението на една.

Дизартрия

В този случай заболяването засяга контрола на мускулите на речта. Информацията, която се предава на езика, гърлото или устните се нарушава, което води до лоша артикулация. Пациентите се затрудняват да говорят, защото не успяват да местят езика и мускулите си, които са станали или слаби или прекалено стегнати вследствие на инсулта.

В тези случаи рядко се налага рехабилитация, защото обикновено дизартрията преминава, но все пак е много важно да се определят упражненията за терапия.

Апраксия на словото

С този термин или вербална апраксия се обуславя невъзможността да се произведе информацията командваща мускулите на речта. В случая пациента знае коя дума трябва да произнесе, но не успява да накара мускулите си да я изрекат. Терапията в случай на апраксия включва общи подходи като научаването на ритъм, скорост и възпроизвеждане на звук.

Освен упражненията, от голямо значение по време на терапията е и средата, заобикаляща пациента. Разочарованието му от факта, че се налага отново да научава обикновени неща, трябва да бъде сведен до минимум.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.