Смехът е не само здраве, но и дълголетие
Смехът е единствения начин да се почувстваме по-добре, дори и когато ни е много зле
Сатирата, язвителността, сарказмът също са проявления на чувството за хумор, но емоцията е различна -обикновено зла. Това е гримаса, а не усмивка. Обикновено шегата с такава емоционална окраска стои доста далече от дружелюбието. А пошегувалият се не е много привлекателен в очите на противоположния пол.
Половите различия във възприемането на ситуацията е една от най-популярните теми за шеги. Американски учени, които изследват „чисто женските вицове“, твърдят, че дамите получават по-голямо удоволствие от комичното действие, отколкото от забавната фраза. Повечето от тях не са големи ценители на афоризма, дори на много смешния. От друга страна, психологът Джефри Милър от Университета в Ню Мексико изказва теория, според която слабият пол предпочита остроумните мъже, тъй като наличието на хумор доказва, че те имат активен и здрав мозък, следователно и добър набор от гени.
„Това е доста ефективен и надежден начин да се убедиш в наличието на творческо въображение и интелект“, допълва Милър.
Ако тази теория е вярна, жената си избира партньор шегаджия, разчитайки да се сдобие със здраво потомство, а не защото цени блестящия му ум.
Сред елита има достатъчно личности, които са истински остроумни и ценят не грубите насмешки, а тънката шега – дори и по свой адрес. Та нали именно на французин – писателя Жул Ренар, принадлежи знаменитият афоризъм: „Единственият шанс да се посмеем имаме само на този свят: в ада няма да ни е до смях, а в рая да се смееш, е неприлично“.
Уважаваният професор Ерик Бреслер и Сигал Балшин от два университета в Онтарио провеждат следния опит: демонстрират на участници в експеримента снимките на младежи и девойки, които са подписани с техните шеги. И какво мислите? Младежите избират най-симпатичните, а девойките – авторите на най-смешните остроумия.
Очевидно в Канада имат някаква особена екология, в която се е развила порода мъже, страхуващи се от весели жени. Или по-точно, нямат нищо против да се позабавляват с такива дами, но не и да се женят за тях. В този случай критерият е ясен: 90-60-90 и златисти букли.
Вероятно именно канадците е имал предвид Марсел Пруст, който веднъж се пошегувал: „Да оставим красивите жени на мъжете без въображение“…
