Кратко ръководство за безпроблемно общуване с шефа
Как да общувате с шефа, така че работата не само да върви, но и да спори?
Да ви харесва началникът не е задължително, но помага. Помага и още как. Това го знае всяко хлапе още от детската градина. Отношенията с шефа обаче са по-сложни, отколкото с госпожата, за която най-важното е да слушкаш и да папкаш. Ръководителят също иска да го слушаш (в буквален и в преносен смисъл) и да изпълняваш, но това не стига. От само себе си се разбира, че служителят трябва да върши съвестно задълженията си, да дава идеи и да ги осъществява, да работи добре в екип, да носи все по-високи приходи на компанията и т.н. Именно това „т.н.“ е тайната. Тя е в психологията, а не в длъжностната характеристика, колко надълго и нашироко да е описана тя във вашата компания.
Забравете златното правило. То гласи „Отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб“. Вярно, но само наполовина и не докрай.
Естествено, че трябва да проявявате уважение към хората, щом искате и те да проявяват към вас. Шефът обаче, колкото и широко скроен човек да е, очаква подчинените му да проявяват повече уважение към него, отколкото той към тях. Както се казва, полага му се по ранг. Неслучайно той е избран да ги оглави – предполага се, че го е заслужил, защото е умен, способен, прозорлив професионалист.
Учтивостта също не е съвсем реципрочна. В напечена ситуация мениджърът може да се позволи да говори нервно на подчинения си, но служителят да повиши тон е направо противопоказно за кариерата. Точно обратното – колкото по- хладнокръвно реагира на бесния шеф, толкова по- бързо ще се размине конфликът. А пък шефът ще оцени това, като се успокои, особено ако миролюбивото поведение на подчинения е било придружено с конкретни предложения какво да се прави, за да се излезе от трудното положение.
С възпитанието – аналогичен случай. Бъдете сигурни, че шефът простак, който не казва „Добър ден“, като срещне някого в коридора на офиса, ще запомни, щом подчинен го отминава без поздрав. Толкова за правилото, което не е вярно докрай, пише „Всичко за семейството“. А направо невярната половина е това, че златното правило предполага към всички подходът ви да е един и същ. Хората обаче са различни, така че няма да ги спечелите по универсален начин.
Още по-малко предвидливо е да съдите за тях по себе си и според това да определяте как да установите добри отношения.
По тази причина има платинено правило и то гласи: „Отнасяй се към другите така, както те биха искали да се отнасят към тях“.
Тук е скрит тънък психологически момент, от който зависи успехът във връзките с хора във всякакви социални роли – роднини, съпрузи, колеги, даже с продавачката в магазина, която да ви избере по-хубави домати примерно. Важно е да разчетете човека насреща,
как той очаква да се отнасят към него и спрямо това да нагодите своето поведение. В българската народопсихология „нагаждач“ е вкоренена като обидна дума, но всъщност умението да се променяш според обстоятелствата, да проявяваш гъвкавост според конкретната ситуация, е много полезно качество.
За кариерата е ключово да опознаете шефа, за да ви обикне. На някои началници им харесва да слушат комплименти как мъдро ръководят. Други смятат това за ненужно губене на време или дори за подмазване. Едни са обзети от мания за контрол и искат непрекъснато да им се докладва, втори смятат, че подчинените трябва да ги осведомяват периодично, трети – само при проблем, четвърти очакват да чуват за резултата.
Ако разберете къде е границата на шефа, ще знаете как да не я преминете. Например ще уцелите точно кои думи са комплимент и кои вече са подмазване.
