Селенът – минерал, който пази сърцето /ПОДРОБНА ИНФОРМАЦИЯ/

Селенът, заедно с магнезия и цинка, е наречен минерал на живота, заради неговото влияние върху здравето

selenyt

Селенът е химичен елемент, открит през 1817 г. от шведа Йоне Якоб Берцелиус. Селенът е важен минерал за нашето здраве. Той е част от неговата антиоксидантна защита и има способността да обезврежда най-агресивните свободни радикали. При недостиг на селен настъпва пробив в имунната система. Освен това този минерал осигурява оптималната работа на щитовидната жлеза. Заедно с цинка, калция и калия той контролира функционирането на всички органи и системи. Въпреки значимата му биологична роля микроелементът бе оценен едва преди няколко десетилетия.

Датските учени доказаха, че селенът има мощен превантивен ефект спрямо сърдечносъдови заболявания, като недостигът му увеличава риска от тях със 70%. Според проведени проучвания микроелементът помага при лечение на анемия и бронхиална астма. Изтъкнатият лекар по източна медицина Марк Съркъс твърди, че минералът предпазва от ендокринни заболявания и рак. Селенът пречи на увредените ДНК молекули да се възпроизвеждат и по този начин не позволява на туморите да се развиват. Тезата на Съркъс поддържа американският специалист д-р Джеймс Хауенщайн: „Раковите и предраковите клетки умират, преди да успеят да се възпроизведат и така разпространението на рака се стопира в начална фаза“. Ето какво сочат данните от Финландия, където има здравна политика за профилактика със селен и минералът е въведен в хранителната промишленост: сърдечносъдовите болести са намалели 2,5 пъти, онкологичните 1,8 пъти, ендокринните със 77%, а общи
ят брой на заболяванията е намалял с 47,4%.

Недостигът на селен в човешкия организъм е често срещано явление. Основната причина е ниското му съдържание в почвата

Това се дължи до известна степен на синтетичните торове. Чрез тях в земята попада значително количество сяра и фосфор, които намаляват нивото на селена. Ето защо растенията, отглеждани в такива условия, не доставят на организма достатъчно от ценното вещество. Когато пшеницата, ечемикът и царевицата съдържат малко селен, то и приготвените от тях изделия са бедни на полезния минерал. Тези култури обаче се използват и за фураж на животни, което означава, че месото, млякото и яйцата също доставят оскъдни количества селен.
Белезите, които издават недостига на минерала, са усещане за умора, мускулна слабост, сърдечни нарушения. При по-продължителен дефицит страдат най-вече сърцето и ставите. Възрастните хора трябва да приемат поне 55 микрограма селен на ден, децата между 9 и 13 години – 40 мкг, а между 4 и 8 години – 30 мкг. Някои специалисти препоръчват значително по-големи количества. Има данни обаче, че повишеният прием за дълъг период от време увеличава риска от развитие на диабет. Затова се консултирайте с лекар, ако решите да вземате допълнително селен под формата на хранителна добавка.

Бихте могли да си набавяте достатъчно количество с подходящ хранителен режим. Бразилският орех например е изключително богат източник на минерала, само 2-3 ядки задоволяват дневните потребности. Полезното вещество се съдържа също в рибите (тон, херинга, сардина, сьомга), калмарите, мидите, доматите, гъбите и чесъна. Важно е да знаете, че селенът се усвоява значително по-добре, когато в организма го доставят храни от растителен произход, отколкото от животински.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.