Неслучайните случайности – как да разчитаме знаците на Съдбата
Съдбата ни праща много и различни съобщения и предупреждения – можем ли и знаем ли кка да ги разчитаме?
Почти всеки поне веднъж в живота си се е сблъсквал с феномена на предвестието – странен, на пръв поглед, дребен случай, който изведнъж повлича след себе си верига от събития, които могат да променят съдбата. Как да не пропуснем тези „подсказки на фортуна“ и правилно да ги разшифроваме?
ЧЕХЛИТЕ НА ЛАПЛАС
Знаменитият френски математик и астроном Пиер Симон Лаплас бил човек внимателен и методичен и веднъж забелязал, че в деня, когато домашните му чехли не са на мястото си, се опитват да го ограбят крадци. Странното съвпадение не бивало да се смята за случайно. Лаплас разказал за него на колегата си академик. И двамата решили да направят серия контролни разходки, ориентирайки се по положението на чехлите на Лаплас. Какво се получило? Знамението работело със завидно постоянство.
Историята дава и други примери. Известният пират Флинт никога не излизал в морето, ако лулата му не се разпалвала два пъти. Камбърлендският херцог не излизал ако по пътя към пристанището видел на улицата повече от двама коминочистачи. Британският адмирал Бенбоу – ако рижа или петниста котка мине пред него. Легендарните капитани били уверени, че тези знамения означават неизбежно корабокрушение…
НЕСЛУЧАИНИТЕ СЛУЧАЙНОСТИ
На пръв поглед, предвестията сякаш приличат на поличбите, но всъщност не са такива. Защото всеки човек получава свои специфични знаци от съдбата. Например вървим и се спъваме: веднъж, два пъти, три пъти. По този начин нещо – наречете го както искате: от ангел-пазител до подсъзнание – ни предупреждава да внимаваме, иначе ще си счупим крака или ще попаднем под колелата на автомобил. Малките знамения се отличават от поличбите с повторението на едни и същи ситуации, за да разбере човек, че всичко това не е случайно.
Според материалистите в критични ситуации на помощ ни идва интуицията. Или способността да предвиждаме събитията от близкото бъдеще на основата на личния житейски опит. И мнозина изследователи се съгласяват, че за да живеем успешно и щастливо, трябва да се научим да възприемаме тези добри знаци, отделяйки ги от масата събития на всекидневния живот.
Невинаги „съветниците“ могат да говорят направо, да съобщават ясна информация: нужни са им посредници – събития, предмети. Понякога предвестията са конкретни: например губи се някоя нужна вещ, дребен предмет. След това го намираме и се успокояваме. А всъщност това е предвестие за някаква друга, по-важна, непоправима загуба.
От векове специалистите се сблъскват с феномена на знаменията. Правени са многобройни опити как да бъдат класифицирани. Например френският изследовател Робърт Д’Обюисон дори написал научния труд „Теории на малките знамения“, но се оказало, че това занятие е неблагодарно, тъй като никой засега не е успял да „вкара“ знаците свише в някакви рамки. Затова е най-добре да се опитаме да ги разберем с конкретни примери, а след това да направим възможните изводи.
