https://pagead2.googlesyndication.com/pagead/js/adsbygoogle.js

С левкемия вече се живее

0

Заболяването левкемия вече не е толкова страшно. Лекарите бележат съществен напредък в лечението на тази болест


Левкемия не се лекува, но с нея може да се живее по-дълго днес.

Онкохематологичните заболявания
остават една от причините за смъртните случаи по света и в България. Въпреки това все повече болни живеят по-дълго благодарение на напредъка в медицината, обяви Българското медицинско сдружение по хематология (БМСХ).

На пресконференция „Защо левкемията вече не е страшна диагноза“ лекари заявиха, че при част от пациентите с хронична миелоидна левкемия е възможно дори спиране на лечението.

Д-р Маргарита Генова – председател на БМСХ, заяви, че в България тези болни са 520 души. Всяка година броят им нараства с 50-60. Лекуват ги от години с тирозинкиназни инхибитори (ТКИ).

Тези медикаменти са насочени пряко към генетична промяна на злокачественото заболяване и
имат характеристиката на таргетна терапия. Д-р Генова поясни, че лечението е ефективно и позволява с прием на таблетки болните да живеят нормално. А допреди няколко години тази болест беше фатална.

През 2017 г. един от тези медикаменти е получил одобрение от Европейската агенция по лекарствата, като той дава възможност за спиране на лечението при част от пациентите. „При тях
е постигнат толкова дълбок отговор на лечението, че злокачествените клетки не могат да бъдат засечени и с най-чувствителните лабораторни техники“, каза д-р Генова. Тя добави, че спирането на лечението е при регулярен контрол, който да предпази лекари и пациенти от страха и риска от възобновяване на болестта в по-напреднала фаза.

Лечението с тирозинкиназни инхибитори в България се провежда повече от 10 г. Възможността да бъде спряно е при пациенти, при които то е траело без прекъсване и без отклонения
поне 3 г., каза д-р Генова. По думите й 50% от пациентите у нас отговарят на критерия за спиране, но само отделни хора са се възползвали.

„След това се пристъпва към задължителна фаза от едногодишно стриктно, плътно, почти ежемесечно лабораторно проследяване“, уточни д-р Генова.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.