Каква трябва да бъде разликата в годините между двете деца?
Разликата в годините между двете деца може да бъде всякаква, но дали ще се разбират, зависи от родителите
Каква трябва да бъде разликата в годините между двете деца? Този въпрос си задават много родители при семейното планиране. Вероятно ще останат разочаровани от отговора на психолозите, които твърдят, че оптимална възрастова разлика не съществува. И обясняват, че контактът между децата всъщност е проекция на отношението на родителите към тях. С други думи, дали в едно семейство хлапетата ще се ревнуват ожесточено и ще се конкурират, а в други ще се разбират и ще се обичат, до голяма степен зависи от майките и бащите.
Психолозите съветват родителите да наблюдават децата, да се учат да разпознават реакциите им, да отгатват какво се крие зад определен тип поведение, за да могат навреме да предотвратят възникването или задълбочаването на конфликти. Например кошмарните сънища на хлапето могат да бъдат израз на онова, което то се бои да изкаже с думи: „Мразя братчето си!“ Кожните обриви, кашлицата, нощното напикаване, агресията също понякога са израз на спотаена ревност. Малкото дете би могло да завижда на по-голямото заради неговата свобода, заради това, че му дават повече пари или че му позволяват да закъснява. Голямото може да ревнува от малкото заради родителско внимание. Ако постоянно изисквате по-големият брат или сестра да се грижи за по-малкото и да му отстъпва (защото „то не разбира“), ще се окаже, че неволно поощрявате ревността. Щом непрекъснато принуждавате малкото да износва дрехите на голямото, то ще се почувства не само лишено от придобивки, но и от обич.
Породените деца най-често са в конкуренция за родителската любов. Две в едно семейство обикновено се ревнуват, три създават лагер от двама срещу един, четири се групират по двойки. За да туширате евентуалните проблеми, трябва да помогнете на детето да споделя своите тревоги. Може да му кажете „Сигурно понякога се чувстваш пренебрегнат/а и дори си мислиш, че мама не те обича вече, а предпочита бебето. Когато ти хрумне такова нещо, ела и ми кажи, аз ще се опитам да бъда по- нежна с теб. И ще разбереш, че наистина те обичам„.
Как обаче да се справите с разпределението на любовта към всичките деца? Когато те се гневят и ви обвиняват, че не сте справедливи, най-често не изискват премерена справедливост, а копнеят изцяло да им принадлежите. Любовта към всяко дете не се измерва в равното количество, а в качеството. Не е необходимо да се преструвате, че се отнасяте към всичките си деца по един и същи начин. По-важно е да убедите всяко от тях в неповторимостта на връзката си с него.
Когато сте някъде с едното дете, посветете му се изцяло, пише „Всичко за семействотою’. Ще настъпи време, когато любовта към другото/ите няма да бъде заплаха за него. Тогава то само ще ви подсети: „Хайде, да купим нещо и за кака!“
