Приспивната песен – първи урок за общуване между майката и детето
Приспивната песен датира от векове и присъства в традициите на всички народи по света
МАЛКО ЗА БИОРИТМИТЕ
Изследователите разграничават четири основни биоритъма на човешкия мозък: алфа—биоритъм на спокойното бодърстване, активиращ се, щом затворим очи; бета – ритъм на активната мозъчна дейност, на обикновеното дневно съзнание; Делта – биоритъм на дълбокия сън, и биоритъм тета – най-слабо изученото състояние на мозъка, своеобразна междинна фаза между режим алфа (когато човек е затворил очи, но все още не спи) и делта (дълбокия сън). В такова състояние е изключено критичното мислене и информацията постъпва направо в подсъзнанието. Именно върху този уникален механизъм на съзнанието е основана
медитацията, както и обучението насън, хипнозата и др.
Заспиващият човек преминава през всички биоритми и дотига до тета-ритъма, когато му въздействат приспивните песни…
ОБУЧЕНИЕ НАСЪН
Във всички култури по света люлчината песен съдържа определени персонажи и събития. По този начин малкият човек получава много значима информация за себе си и за заобикалящия го свят.
Често се различават приспивни песни за момиченца и за момченца. На момиченцето пеят, че когато порасне, ще ста-недомакиня, красавица, помощница. А на момчето – колко силен, смел и трудолюбив ще порасне. Възприеманата безкритично и без бариери информация в момента преди заспиването програмира детето.
Съществува дори направление в обучението по чужди езици, когато думите и изразите се изпяват или се преподава на фона на приятна и успокояваща музика. Така запомнянето многократно се увеличава. Люлчината песен спомага и за общуването на детето с майката, тя е неговият първи опит за комуникация с хората. Бебето постепенно свиква с езика като средство за общуване между хората, започва да различава в речевия поток думи и фрази. Много изследователи смятат, че интимното чувство на родната реч възниква много по-трайно благодарение на люлчините песни.
