Повечето проблеми и неприятности си ги създаваме сами: как да разрушим лошата матрица
Защо всички настройки, които ни носят неприятности, са толкова натрапчиви? Нима ни харесва да страдаме?
Разбира се, не ни харесва да страдаме. Работата е там, че да живееш „като всички“, е много по-лесно, отколкото да изградиш собствената си съдба. Защото, избирайки собствен път, ти отговаряш за всяка крачка, за всички последствия от взетите решения. Докато стандартният модел на поведение предвижда нещо като колективна отговорност – винаги можеш да стовариш вината върху майка си, началството или злата съдба.
Но тук има един много важен нюанс: всеки от нас напълно отговаря единствено и само за самия себе си
Вие не сте виновни за неприятностите на приятеля си, на член от семейството, дори за родното си чедо, ако то е достатъчно пораснало. Натрапвайки (дори с най-добри намерения) своята гледна точка, своите методи за решаване на проблемите, вие не позволявате на ближния си да живее собствения си живот. И макар че според вас човекът прави сериозна грешка, за себе си той постъпва оптимално в дадената ситуация и така получава онзи житейски опит, който му е нужен и без който не може да върви по-нататък и да се развива. Така че му позволете да научи урока си!
А как да постъпите, ако тези ваши близки и огорчени от; безброй неудачи хора постоянно ви заливат с потоци оплаквания?
Да не реагирате ли? Просто трябва да разберете каква е целта на подобни излияния. Ако човекът иска съвет, смятайте, че ви е провървяло: имате шанс да решите проблема на виртуално ниво, преди той да се е изправил пред вас в реалността.
Помислете как лично вие бихте постъпили в тази ситуация, анализирайте я в подробности и намерете решение. Може би измисленият от вас изход няма да е подходящ за вашия приятел. Затова пък той ще разбере, че ситуацията по принцип е решима. Само помнете, че не трябва по никакъв начин да натрапвате мнението си.
Ако ви използват като кошче за душевни отпадъци, трябва незабавно да прекратите тази порочна практика. Не се опасявайте да изглеждате коравосърдечни пред себе си и пред околните, защото от вашето съчувствие на никого няма да му стане по-добре Разбира се, потърпевшият ще получи моментно облекчение, което обаче по никакъв начин няма да му помогне да намери решение на проблема. Напротив, ще го превърне в психологически зависим, вечен мъченик. А вие, изслушвайки сте-нанията и воплите, само губите – увереността в себе си, времето си, силите си.И съчувствайки, привличате аналогични нещастия в собствения си живот.
Как да постъпите, ще попитате. На първо място, колкото и кощунствено да звучи, сменете кръга на общуване – не сте длъжни да бъдете нещастни за компания!
Можете да споделяте радост, знания, размисли, без да рискувате да обеднеете духовно – и вие, и събеседникът ви ще се обогатите. Същото се случва, когато някой споделя проблемите си – неговите беди си остават при него, затова пък слушателят му се сдобива с нови неприятности.
За разлика от физиката, където едноименните заряди се отблъскват, в живота подобното винаги привлича подобно. Помислете много ли са нещастните и бедните в обкръжението на Бил Гейтс например. Какво, примерът ви се струва доста далечен? В такъв случай се вгледайте в своите приятели и познати – колко са сред тях щастливците и неудачниците – 50:50 или все пак едните са повече? И как се развива съдбата ви? Ще видите, че именно така, както на повечето ви приятели…
