Защо имаме страх от паяци?
Всяка трета жена и всеки четвърти мъж по света имат страх от паяци
Анкета със 118 души, които се гнусят от паяци, показа, че само 8 от тях имат травматичен спомен за нещо, свързано с паяк.
С малки изключения паяците са безвредни, но въпреки това за тях има много митове. Причината може би е в някои техни удивителни способности – да ходят по тавана, без да падат, да ходят по вода и да се придвижват сякаш в нищото по нишки от слюнката си.
В анкета с 200 третокласници 62% от тях твърдят, че паяците са опасни за човека особено когато той спи. 72% са убедени (погрешно), че ухапването от тарантула е смъртоносно.
Страхът от паяците е повсеместен, дори показването им по телевизията кара зрителите да настръхват.
Така ли е било винаги?
Най-старото скално изображение на паяк бе открито през декември в египетската пустиня. Датирано е към 4000 г. пр. Хр. То показва, че и нашите предци са се плашели от паяците.
Обяснение защо е така дава психологът Мартин Селигмън през 1971 г. Според него хората са„биологически нащрек“ към паяците, защото в хода на еволюцията е имало период, когато те са били реална заплаха за човека. Същата теория обяснява и страховете от змиите, от тъмното и от високото.
Словашкият биолог Павол Прокоп доказва тази теория, като сравнява страха от паяци на 300 ученици в Словакия и на 300 в Южна Африка. Оказва се, че в Южна Африка той е много по-масов и това е логично – там има много повече отровни паяци, отколкото в Европа.
Друг психолог Греъм Дейвей, установява, че които се плаши от паяци, го е страх и от други гадини като хлебарки, охлюви и плужеци.
Никоя от тях обаче не е хищник и затова е трудно да си представим как нашите предци са бягали панически от пълчища охлюви или плужеци. Човекът е развил отвращение към тях и това е културен феномен, а не се дължи на еволюцията, пише д-р Дейвей.
Най-простият начин да разберем дали един паяк е опасен за човека е да измерим на око краката му. Ако са много дълги и тялото му се нанася 5-6 пъти върху дължината им, този паяк е безвреден.
Той не убива жертвите си с отровна слуз, а се храни с личинки на насекоми, които успява да изчопли с крайниците си от съвсем мънички вдлъбнатини по стените.
Спазва ли този принцип, човекът ще пощади много домашни паяци, които са негов съюзник срещу вредните насекоми вкъщи.
