От какво се боят децата?

Всички деца се боят от нещо и в това няма нищо неестествено. Страхът е естествена част от развитието им. Той възниква, когато инстинктът на детето не е достатъчно развит, за да осъзнае защо се случва определено събитие и доколко положението е безопасно за него. Дори и възрастните се страхуват от нещата, които не разбират.

Едногодишното дете се учи най-добре докосвайки, миришейки и опитвайки нещата. Не му пречете. Нека да докосва и да се запознава с предметите, които не са опасни. Предпазвайте го обаче от страшни звуци или гледки. Има деца, които се страхуват от прахосмукачката. В такъв случай просто не я използвайте в присъствието на детето. Винаги го успокоявайте и му съчувст­вайте.

Често децата се страхуват от къпането във възрастта между 8 месеца и 1,5 години. Ако забележите това при вашето дете не го принуждавайте да сяда във ваната, докато не събере сме­лост и само пожелае да се потопи.

В тази възраст децата се страхуват и от непознати. Те имат нужда да огледат добре човека и да свикнат с него. Много от възрастните грешат, когато се спуснат към детето, защото предизвикват страх у него.

images (4)Много деца до около 2 годишна възраст изпитват страх, че могат да бъдат разделени от майка си. Педиатрите обясняват това с факта, че малчуганите съвсем наскоро са осъзнали, че чувството им за сигурност зависи от това да са близо до нея. При деца, които са били заобиколени с хора и по този начин са получили възможност да станат общителни, страхът от раз­дяла е по-малко вероятен.

Избягвайте драстичните промени спрямо детето във възрастта между 15 и 24 месе­ца, особено ако много е привързано към вас. Ако имате възмож­ност, отложете пътуване или започването на работа. Ако пък нямате избор, добре е детето първо да свикне с човека, който ще се грижи за него. Имайте предвид, че прекалено силната загри­женост увеличава страховете на малчугана. То усеща ако изпитвате колебания или вина всеки път, когато се отделяте от него или ако забързано се втурвате в стая­та му нощем. Всяко притеснение на родителя подсилва опасенията на детето. Затова бъдете спо­койни, ведри и уверени, когато общува­те с него. Насърчавайте го и го хвалете, за да му помогнете да се отърси от страхове­те си.

На три годишна възраст децата се страхуват от тъмното, от кучета, от силен шум, от смъртта, от инвалиди. В този период те имат много развито въображение и могат да си представят опас­ности, които в действителност никога не са ги застрашавали. Най-често тези страхове се появяват при деца, чиито родители са се държали закрилнически или са ги заплаш­вали със страховити истории. Важно е да научите детето да се справя само със собствените си страхове.

Страхът от тъмното и от животни се побеждава най-ефективно не с думи, а с по­ведение. Изслушвайте търпеливо детето, когато ви разказ­ва за таласъми и духове, и не се опит­вайте да го убеждавате, че няма нищо страшно. Ако в този период водите борби, свързани с неговото хранене или напикаване, просто ги прекратете. Постарайте се да заемате вниманието му с игри или други дейности, които ще го отвлекат от мислите за страховете му. Оставяйте вратата на спалнята му открехната през нощта или оставете слаба лампа да свети в стаята му, ако така детето се чувства по-спокойно.

Децата може да изпитват страх от животни, дори и да не са имали лоши преживявания с тях. Не насилвайте детето да се приближи към някое куче, за да се увери, че няма да му се случи нищо сериозно. Помогнете му да се избави от страха, чрез игра. Игровият метод за побеждаване на страха е много ефикасен, ако детето е склонно да го опита.

Целостта на тялото за децата е нещо много важно и нейното нарушаване им действа много разстройващо. Поради тази причина е много вероятно три годишното дете да се разстрои от една счупена бисквита, да откаже да я изяде и да нас­тоява да получи цяла. В тази възраст мозъкът им свързва всяка опасност с детското тяло. При среща с обезобразен или сакат човек, детето първо ще разпита какво му се е случи­ло, а след това ще се постави на негово място. До три годишна възраст малчуганите са склонни да изпитват недоумение от различията при здравите и пострадалите хора и ако при проявеното любопитство не получат задоволително обяснение, са склонни да си правят тре­вожни изводи.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.