Околосмъртния опит и поуките, които трябва да си извадим от него
Състоянията, близки до смъртта, като клиничната смърт, са състояния, от които може да натрупаме опит
Девойка усеща сънливост и установява, че способностите й за координация и комуникация са намалели. Това продължава няколко дни, след това се разболява. По време на болестта си преживява състояние, близко до смъртта, или както тя го определя – „адски опит“.
Тя лежи в леглото, изведнъж главата й натежава така, че не може да я повдигне. „Разбрах, че не мога да стана от леглото и се паникьосах“, споделя тя във видео на сайта NDEvideos.com.
Всичките й усещания се обострят; тя вижда ярки цветове, възприема вкусове и аромати, чува звуци. Отчетливо вижда цветя, планини и сгради.
След това се появява „чувство за вездесъща заплаха“, споделя момичето. Вижда собственото си тяло в леглото, но не се изплашва. След това вижда майка си в болничната стая – тя е починала през 2001 г. от рак.
Усеща болка, след което някаква сила я понася през тунел, който все повече се стеснява. Спомня си, че се оказва пред някаква врата и трябва да направи избор. Майка й е от другата страна – преминаването означава смърт. Тя оставя майка си, тръгва си и вратата се затваря.
След това пред очите й преминава целият й живот – още от раждането. Прилича на разглеждане на фотографии. Много хора, преживели клинична смърт, споделят, че виждат живота си в ретроспектива.
Момичето чувства, че й предстои нещо лошо, и не знае дали ще може да го преживее. „Наричам го адски опит“, казва тя. Вижда много ръце и чува викове. Когато ръцете се протягат към нея и гласовете крещят, й се струва, че искат да я вкарат в място, което хората наричат ад. След това вижда силует на мъж, сянка, но не знае кой е. Започва да крещи и идва на себе си. В стаята се намират полицай и лекар. Това е доста плашещо преживяване, което обаче й помага да размисли над отношенията си, възгледите си и смъртта за майка си. Задава си въпроса „Защо?“. Когато се съвзема, размишлява над този въпрос. Като дете, има трудни отношения с майка си.
„Внезапно осъзнах, че нито веднъж не й позвъних, докато пътешествах из Австралия, което продължи 10 месеца.“ Тя извлича някои уроци от „адския опит – никога да не лъже и завижда, защото изпитва силна завист към сестрите си.
„Околосмъртният опит прилича на разпит: през цялото време ме питаха защо съм била толкова равнодушна към майка си“, спомня си момичето…
