Николай Василиевич Гогол – болестите и страданията на един гений
Великият Гогол страдал от тежки душевни заболявания
Николай Василиевич Гогол – автор на превърналите се в класика „Мъртви души“ и „Ревизор“, се отличава със специфична любов към „малкия човек“ (еснафа), съчетаваща в себе си и жалост, и отвращение. Изпод перото му се появяват редица удивително точни руски типажи.
Разработените от Гогол няколко ролеви модела (например персонажите от „Мъртви души“) са актуални и днес.
Огромен проблем за писателя е душевното му заболяване. Постоянно го преследват зрителни и слухови халюцинации, а периодите на апатия, достигаща до ступор и неспособност да реагира на външни дразнители, го тормозят все по-често.
Гогол е убеден, че всички органи в тялото му са разместени, а стомахът му е обърнат „нагоре с краката“.
Тези и други прояви на шизофрения съпровождат великия писател през целия му живот, но в последната година болестта особено прогресира. След като умира неговата сестра и близък приятел Екатерина, той получава силен пристъп на хипохондрия. Гогол се отдава на непрестанни молитви, практически отказва да се храни, твърди, че е смъртно болен, макар че лекарите не откриват никакъв здравословен проблем.
На 11 февруари 1852 г., намирайки се в тежко душевно състояние, писателят изгаря ръкописа на втория том на поемата си „Мъртви души“, а на сутринта обяснява постъпката си с намесата на дявола.
Състоянието му продължава прогресивно да се влошава. Освен това Гогол страда от тафофобия – ужасно се страхува да не бъде погребан жив.
На 21 февруари 1852 г. писателят умира в дома си. Истинските причини за смъртта му остават неизяснени.
