На посещение при врачка: опасна ли е информацията за бъдещето?
Информацията за бъдещето, особено ако е негативна, е проблем за един голям процент от хората. Ето защо те не искат да знаят какво ги чака
Психолози от Испания и Германия установяват, че само 1 % от хората имат желание да узнаят дали в живота им ще се случат негативни събития.
Ето какво отбелязва Герд Гигеренцер от берлинския Институт за развитие на човека. Касандра – дъщерята на Приам, е притежавала дарба за предвиждане. Но тя е прокълната и никой не вярва в пророчествата й. Учените установяват, че повечето хора по-скоро са готови да се откажат от даровете на Аполон, които правят Касандра знаменита, отколкото да ги приемат.
Те искат да избегнат онези страдания, които може да донесе информацията за бъдещето. Така ще изпитат удоволствие от процеса на очакване на приятни събития
Известният немски психолог Гигеренцер, съвместно с колегата си Мария Гарсия-Ретамеро от испанския Университет на Гренада, решават да определят как обикновените испанци и германци се отнасят към възможността да притежават подобна суперспособност. По време на изследването са анкетирани около 2000 души в тези две страни. В резултат са получени изненадващи изводи. Само 1 процент от анкетираните искат да притежават абсолютната способност да предсказват бъдещето, независимо дали то е позитивно, или негативно. Около 10 на сто от запитаните биха искали да имат дарбата да предсказват негативни събития, и 20 процента – да предсказват благоприятните.
Единственото изключение е раждането на дете. Почти 62 процента от анкетираните биха искали да знаят пола кога ще се роди първата им рожба.
Така въз основа на получените резултати може да се каже, че повечето хора нямат желание да знаят своето бъдеще. Само малка част от тях биха искали да разполагат със способността да предсказват предстоящите събития.
Учените предполагат, че нежеланието на хората да притежават информация за бъдещето си, може да се обясни със страха на мнозина от някои заболявания. Такива са ХИВ, рак и други, както и с недоверието към устройствата, които следят положението им на картата и здравословното им състояние. Гигеренцер прави извода, че умишленото нежелание да се узнава бъдещето, неведението не просто съществува, а е общочовешки фактор.
