Може ли медитацията да ни пренесе в друга реалност?

Има ли друга, различна от тази, реалност? Съществува ли паралелен свят, и ако да – как можем и дали можем да попаднем в него?

По отношение на паралената реалност широка известност получават свидетелства на хора, преживели клинична смърт

Мнозина от тях съобщават за усещане на единение с Вселената. Има и свързване с Абсолюта, за срещи с лъчезарни същества. Но да умреш, не е единствената възможност да попаднеш в друга реалност…

Изменено състояние се наблюдава у адепти на трансцендентната медитация, последователи на Кастанеда и слушатели на практически курсове по трансперсонална психология.

Какво е общото във всички тези състояния? Дали става дума за особеностите в работата на мозъка? Или може би за халюцинации, възникващи при нарушения в дейността му, или действително е налице попадане в друга реалност?

Подобни въпроси отдавна вълнуват философите. Но едва напоследък с тях започват да се занимават учени. В продължение на години подобни изследвания провежда група под ръководството на Андрю Нюберг – професор от департамента по радиология и ядрена медицина на Университета в Пенсилвания и инструктор в департамента по религиозни изследвания.

Използвайки еднофотонна емисионна томография, учените сканират мозъка на будистки монаси в процеса на медитация, на хора, влизащи в изменено състояние на съзнанието. Задачата на учените е да покажат, че екстатическите състояния не са плод на въображението, не са заболяване, сходно с епилепсията, а особено състояние на здравия мозък – т.е. това е обективно съществуващ и
в тилната част на нашето сиво вещество.

Хора, получили травма в тази област, изпитват големи трудности с ориентацията си в пространството. Така например простата за всекиго задача да легне на леглото или да седне на стола за тях става трудно разрешима, дори неизпълнима. При здравия човек тези неврони постоянно излъчват поток импулси от всички сензори в тялото, като мигновено обработват информацията и ориентират тялото в пространството.