Миомата е най-честата причина за хистеректомия
Миомата е доброкачествено заболяване, което често е причина за неприятни усложнения
Ако в матката има възли и това е съпроводено с оплаквания – обилно кръвотечение, често водещо до анемия, и силни болки, – това е миомна болест и се налага лечение. Ако няма оплаквания, болест също няма. Само се следи дали възелът нараства.
Много жени имат миомни възли, но не подозират и нямат оплаквания. Откриват им ги на гинекологичен преглед, при ултразвуково изследване или при бременност.
Миомата е най-честият доброкачествен тумор в таза на жената. Тя не става злокачествена. Не се приема и като предраково състояние, защото не се превръща в рак. Но е най-честата причина да се изреже цялата матка (хистеректомия), за да не се изроди миомата в сарком. Това обаче е невъзможно.
Фибром и миома не бива да се смесват. Фйбромът е образувание от съединителна тъкан, а миомата – от мускулна.
Миомен възел може да има на различни места в матката и да предизвиква различни оплаквания. Ако расте към корема, където има повече място, чак когато стане много голям, причинява проблеми. Ако расте вътре в стената
на матката, оплакванията започват по-скоро. Ако е в кухината, води до обилна и по-дълга менструация.
„Раждащата се“ миома предизвиква болка и кървене при полов акт. Миомна болест не означава наличие на всички видове възли. Може да е един, но най-често са няколко, събрани в едно. Затова е по-правилно да се казва миоматозна матка, а не миома на матката. В редките случаи, когато се налага лечение, то е планово. Спешно е, когато миомата причинява обилни кръвотечения и загуба на много кръв.
Целта на плановото е да облекчи симптомите или да помогне за майчинство. То зависи от възрастта на жената. Ако е млада, възлите се махат, в по-късна се смаляват с ток, лазер, инжекция, запушване на кръвоносен съд към възела, термоаблация. Сама по себе си миомата не пречи да се зачене, но пречи да се износи плодът, защото нарушава геометрията на матката.
Понякога премахването на матката е по-лесно, отколкото да се махат възлите един по един и да се съхрани структурата й. Но жените се опитват да избегнат хирургията, като прибягват до лечение с билки. Най-популярна е туртата. По-възрастните се надяват през менопаузата проблемът да се реши сам. Риск обаче има, особено ако миомата бързо нараства. Тя може да притисне съседни органи и да предизвика силни болки.
Годишно в ЕС се извършват около 300 000 операции на миоми, като 230 000 хистеректомии.
80% от чернокожите жени на 50 г. имат миоми и 70% от белите При жълтата раса те са по-редки – под 20%. У нас миоми имат 30% (около 500 000) от жените в репродуктивна възраст (от 25 до 49 г.). Вероятността да се появи миома расте с възрастта и достига 70-80% около и над 50 г. В 80% от случаите няма симптоми, а при 40% има оплаквания и се налага да бъдат оперирани.
