Колкото по-съвестен, толкова по-вероятно да доживееш до преклонна възраст

Характерът е по-важен от спортуването и правилното хранене за достигане на преклонна възраст

преклонна възраст
До този извод стигат учените Хауърд Фридман и Леели Мартин в книгата си „формулата за дълъг живот“. Дисциплина и целеустременост – това са двете най-важни качества, които освен подреден живот гарантират и дълголетие.

Двамата психолози от САЩ са последното от няколко поколения учени, които проследяват живота на 1500 американци. Проектът стартирал още през 1921 г. от Люис Търмън, психолог от Станфорд. Той много се ядосвал на твърдения, че интелигентните хора са по-невротични и потиснати и затова живеят по-нездравословно. По онова време те били причина много родители да крият книгите от децата си и да ги пращат да играят.

Търмън подбрал 1528 деца от основно училище с коефициент на интелигентност над 135 и започнал да събира сведения за здравето и навиците им. Той умира през 1956 г., но вече е направил извода, че по-умните деца са дори по-здрави от останалите.

През 5 г. участниците попълвали подробен въпросник

Ако някой почине, близките изпращали на учените смъртния му акт. Фридман и Мартин поели проекта през 1990 г. Статистическите данни показали, че спортът почти не удължава живота. Любопитен детайл е, че песимистите умират по-рано. Причината звучи странно -изяснило се, че те живеят по-рисково. До дълбоки старини стигали спестовните, упоритите, отговорните и с любов към детайла хора.

До 90-те години умират 70% от мъжете и 51% от жените, участващи в проекта. Животът на тази група се отличавал с това, че бил безцелен и хаотичен. Обяснението според учените е, че дисциплинираните хора правят повече неща за здравето си, не поемат излишни рискове, пушат и пият по-малко, шофират внимателно.

Съвестните хора избирали по-стабилни условия на живот и връзки с другите хора. Сред тях имало повече с щастлив брак и кариера без сътресения

Целеустремените хора не губели енергия в безсмислени занимания и по-ефективно се справяли с предизвикателствата на живота. В групата имало неколцина с див характер по природа. След 40 г. те се укротили и били възнаградени за това с по-дълъг живот.

Фридман и Мартин признават, че не е никак лесно да се обобщят данните от проучването. Например участниците са имали късмет с бума на благоденствието след войната. В друг период и в друга държава те биха живели другояче и съответно животът им би имал друга продължителност.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.