Кога нашата импулсивност е полезна и кога може да е проблемна?

Импулсивността е част от нашия характер. Човек се ражда с определен набор черти, включително и готовността да действа импулсивно или не. Обикновено импулсивността се приема като негативна черта. Счита се, че импулсивните хора са незрели хора, които нямат достатъчна степен на самоконтрол – действат прибързано, без обмисляне и предвиждане на възможните последствия.

На импулсивността може да се гледа като част от ежедневието или като симптом на различни разстройства – например злоупотреба с психотропни вещества, биполярно разстройство и др. Има случаи, в които импулсивното поведение се придобива при увреждане на мозъка или при невродегенеративни заболявания. В последно време започва да се смята, че импулсивността води към повишен риск от развиване на зависимости и склонност към самоубийства, както и хранителни разстройства.

импулсивностСпоред психолози, работещи в позитивната перспектива на импулсивността тя си има своите предимства – в живота нямаме достатъчно средства за контрол и често се налага да взимаме бързи решения и да действаме, а от това зависи личното развитие.

Пикът на импулсивно поведение при хората обикновено е в юношеска възраст и ранната младост. Това се обяснява с изобилието от възможности за избор, решенията, които трябва да се вземат, както и с нетърпеливостта на младото поколение.

Не може да има твърдо мнение по въпроса градивна или разрушителна е импулсивността. Тя може да бъде изключително полезна, когато импулсивните действия нямат разрушителни последствия в определена сфера от живота. Но в повечето случаи тя трябва да се овладее и да се помисли трезво над нещата, особено, когато трябва да се вземе важно решение. Хубавото е, че всеки който има желание може да си изработи механизми за самоконтрол. Ето и няколко съвета как точно да стане това:

1. Насочете вниманието си в друга посока. Тъй като импулсивността се предизвиква от емоции, които в повечето случаи отминават бързо, е добре да можете да насочите вниманието си и да мислите за нещо друго, за да можете по-лесно да излезете от съответната емоция и да се върнете към по-трезво мислене.

2. Изградете си модел на „здравословно поведение”. В голяма степен импулсивността означава също, че имате нужда от нещо, за да можете да изпълните конкретна си цел – от защита, вземане на решение или нещо друго. Ако съумеете да се научите да установявате потребностите си, можете да преминете и по-нататък, а именно избор на по-подходящи действия, което определено ще ви е само от полза.

3. Не се влияйте прекалено много от всяко събитие в живота ви. В старанието си да разтълкуваме определена ситуация, обръщаме прекалено много внимание на маловажни неща. По-добрият вариант е да погледнем събитието отстрани, като наблюдател.

4. Напишете какви са последствията от „проблемното поведение” – дали ви носи ползи или негативи и какви точно са те.

5. Съставете си списък с умения, които биха ви помогнали в момент на импулсивност и ги прилагайте. Това могат да бъдат упражнения за отпускане, контрол на емоциите или старото изпитано средство: поемате дъх и броите до 10 преди да действате или да кажете нещо, и т.н.

6. Опознайте реакциите си като наблюдавате какво ги предизвиква и анализирайте поведението си. Изгответе си списък на събития, думи или ситуации, които ви изваждат от равновесие и правят така, че да губите контрол над себе си. Припомнете си последния случай на безразсъдно и импулсивно действие. След това опишете мислите си, обстоятелствата, емоциите, които са предизвикали това поведение, а също и поведението си.

7. След като завършите анализа можете да прецените в каква посока да насочите усилията си. Ето и един примерен списък:

1. Успивам се – трябва да практикувате умения за управление на времето
2. Пулсът ми се ускорява, дишам учестено – имате нужда от дихателни упражнения
3. Тревожен и раздразнителен съм – мислете за място, на което сте се чувствали спокойни и отпуснати
4. Напрежение и болки във врата, раменете, стиснати в юмруци ръце – практикуване на упражнения за мускулна релаксация
5. Хората са груби – това е случай, в който трябва да погледнете ситуацията отстрани все едно сте наблюдател, за да бъдете обективни
6. Изпитвам гняв, ярост – практикувайте упражнения, които да ви помагат да замените тази емоция с противоположна.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.