Кинезитъерапията – задължителна терапия при сколиоза
Кинезитерапията е актуален метод за лечение на различни здравословни проблеми – най-вече за възстановяване след травми и операции
Имайте предвид, че кинезитерапията се назначава само от лекар, а специалистът-кинезитерапевт само подбира програмата.
Как се е появила?
Физическите упражнения с лечебна цел за първи път започват да се практикуват в Древен Египет, а за основател на лечебната физкултура се смята Хермес Трисмесгист – древноегипетски жрец и лечител. Древните египтяни, гърци и римляни използват широко метода и тогава се заражда терминът кинезитерапия, който се използва и до днес – като научно-практическа част от медицината. Според Хипократ гимнастиката заедно с диететиката са основните стълбове на медицината.
Какво да очаквате от нея?
Основната цел на лечебната гимнастика е профилактика и лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, възстановяване на организма след травми и операции, а също и общо оздравяване. С помощта на кинезитерапия може да бъде излекувано дори безплодие – ако е причинено от неправилно положение на тазовата кост. Кинезитерапията има различни подвидове, сред които активна, пасивна, упражнения за релаксация, упражнения срещу съпротивление. Тук се отнася и дихателната гимнастика – може да се прилага за профилактика на астма.
Кинезитерапията дава добри резултати при лечение на сколиоза (изкривяване на гръбначния стълб)
болки в гърба, болки в ставите, херния, изпъкване на междупрешленните дискове, плоскостъпие, хемороиди, разширени вени, заболявания на сърдечносъдовата система, следоперационна рехабилитация.
Кинезитерапията позволява на пациента да направи избор между медикаментозно лечение, операция и преодоляване на заболяването по естествен път – чрез движение към самовъзстановяване.
Ефектът зависи както от правилното назначаване на лечебната гимнастика, така и от личната мотивация на пациента. В зависимост от това може да се подобри движението, да се увеличи мускулната маса, да се намали напрежението в мускулите, да се възстановят загубени функции, да се предотвратят усложнения в дишането и сърдечносъдовата дейност и др.
