Какво можем да направим, докато дойде спасител?

Заради зачестилите напоследък трагични инциденти край морските плажове, решихме, че е добре човек да бъде запознат с някои основни правила, които може да спасят живота на приятел или познат. Морските води са опасни, особено сега през август. Ето защо не бива никога да подценяваме тяхната сила.

Когато настъпи инцидент във воден басейн, най-решаващи за оцеляването на давещия се са първите няколко минути, когато той е още на повърхността. Друго много важно условие за оцеляването е да се осигури самата безопасност на спасителя. Нужно е да се запомни, че ако не можете да плувате, но искате да помогнете, не бива и вие да се хвърляте. Ако човекът е близо до вас, паднал от лодка, кей, пристан, в канал или басейн, трябва да легнете по корем, косо на брега. След това подавате ръката си или някаква стабилна опора на давещия се, докато другата ви ръка е захваната за стабилна опора или за земята. Ако не можете да достигнете давещия се с ръка, трябва да му подадете пръч­ка, кърпа, въже от бре­га.

Ако инцидентът е в дънна яма или праг, помощ може да се окаже, когато спасителя навлезе на дълбочина във водата, но само „до гърди“ не повече, и оттам подаде на пострадалия пръчка, дреха или друг предмет. Ако на брега по време на инцидента има повече images (30)хо­ра, може да се направи верига, като спасяващи­те се хванат за ръце. Ако инцидентът е на по-голямо разстояние от брега и няма как да се окаже помощ по описаните случаи, тогава от брега може да се хвърли въже. Като на единия му край е добре да бъде завързан пояс, топка или пък празна туба, които по някакъв начин ще направят спасителното въже по-тежко, като котва, за която да се хване давещият се и да се изтегли на брега.

Са­мо в краен случай добър плувец може да се доближи до давещ се, като из­ползва плаващ предмет, който да подаде на пострадалия. Важно е спа­сителят да избегне възможното опасно захва­щане от давещия, което да го повлече към дъно­то.

След като успешно сте успели да извадите давещият се, това не приключва неговото спасяване. Ако спасителят е далеч, а човекът има нужда от помощ, това трябва да бъде направено от този, който го е извадил. При пострадал, който е в пълно съзнание, може да върви, диша самостоятелно, разговаря и не чувства никакви неразположения, трябва да се има предвид, че той или тя, трябва да бъде завит, да полежи със сухо одеало или дрехи, докато се успокои. За жалост нещата невинаги протичат така благоприятно. Когато човек се паникьоса нормално е определено количество вода да попадне в дробовете или дихателните пътища. Това може да доведе до задушаване и смърт. Случай­ният спасител е този, в чиито ръце попада все още тлеещата искрица живот на удавения. Тряб­ва да се действа бързо, защото за няколко мину­ти пострадалият изми­нава пътя между живота и смъртта. Трите важни стъпки за съживяване на удавник са да се освобо­ди дихателният път, да се възстановят дишането и кръвообращението.

Ето защо, без паника, когато успеем да извадим давещият се от водата, първото което трябва да направим е да го положим по гръб на земята, като внимаваме главата да е на по-ниско положение от тялото и да го обърнем след това настрани. Почистваме устата и глътката от попадналия пясък и водорасли, като за целта ще трябва да бръкнем с пръст, който е предварително увит с плат или кърпа. Дихателният път се освобождава, като издърпваме максимално главата назад, и едновременно с това притискаме брадичката към долната челюст. Много е важно това да бъде направено, защото когато човек е в безсъзнание и лежи по гръб, езикът може да запуши дихателния път.

Ако макар и да сме направили това, няма възстановяване на дишането, тогава незабавно трябва да се направи сърдечен масаж и вдухвания през устата или носа. Правят се три такива, докато видим, че гръдният кош на пострадалия се повдигне. Проверява се за наличие на сърдечна дейност чрез напипване на сънната артерия (встрани от гръкляна). Ако има пулс, изкуствено­то дишане се продължа­ва с ритъм 12 до 16 вдухвания в минута. Ако няма пулс, трябва да се опита той да бъде възстановен, като за целта това може да стане с еднократен, силен удар с юмрук в областта на сърцето, по-точно в долната половина Г на гръдната кост. Ако и това не помогне, се про­дължава с външно при­тискане на сърцето. Действието се извършва, като възглав­ничките на дланта на ед­ната ръка се поставят върху долната половина на гръдната кост, а другата ръка трябва да бъде поставена върху нея така, че пръстите на двете ръце да стават успоредни на ребрата и да не се опират на тях. Лактите са разгънати, за да се използва тежестта на тялото.

Натискът трябва да е перпендикулярен на гръдната кост, така че да хлътне от 3 до 5 см, а дланите не бива да се отделят от тялото на пострадалия. Следи се за ритъм, който трябва да е около 80-100 притискания в минута, за да се стимулира сърцето. На деца притискането се прави с ед­на ръка и с по-малка сила. Не трябва да се прилага притискане встрани от гръдната кост, поради опасност от счупване на ребрата и нараняване на вътрешните органи.

Манипулацията се прави, докато пристигне медицински екип.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.