Какво е спина бифида?
Една от най-големите заплахи пред бъдещите майки е детето по време на вътреутробното си развитие да развие спина бифида. Множество скринингови тестове се провеждат по време на бременността именно, за да се избегне късна диагноза на състоянието. Какво всъщност представлява? Това е вродена аномалия, при която гръбничният стълб не е завършил своето развитие, като остава отвор в гръбначния канал и дори част от гръбначния мозък може да се подава. Прешлените на гръбначния стълб не са сключени правилно и това е причината да се появи отвора.
През първия месец на своето вътреутробно развитие, в ембриона бива формирана структура, която се нарича неврална тръба. От нея именно се стига до развитието на гръбначният стълб и централната нервна система. Все още не са ясни точните причини, поради които прешлените не се сключват правилно и се стига до спина бифида, но лекарите са категорични, че един от рисковите фактори за малформацията, е недостига на фолиева киселина в организма на майката по време на бременност.
Не съществува само един вид спина бифида. Но най-често срещаният е менингоцелът. Той се характеризира с това, че се образува между прешлените достатъчно голям отвор, през който отвор се подават извън гръбначният стълб, гръбначният мозък и гръбначномозъчните обвивки. Те формират своеобразна „торба“ под кожата на гърба на новороденото. Така незащитен, гръбначният стълб е напълно уязвим на механични въздействия и инфекции. И въпреки, че по оперативен път състоянието може да се коригира, много често се получават увреждания преди това да се случи. Част от тях може да са пълна или частична парализа на долните крайници, уринна или фекална инконтиненция или загуба на сетивност, заради увреждане на нервната система.
Симптомите и усложненията, които настъпват при спина бифида се делят на три основни категории – когнитивни, двигателни и симптоматика от страна на вътрешните органи – черва и/или пикочен мехур. Освен менинггоцел, повечето новоредени, които се раждат със спина бифида развиват и хидроцефалия – прекомерно натрупване на гръбначномозъчна течност. Спешността на това заболяване е голяма, и изисква моментална хирургическа намеса, тъй като може да се стигне и до увреждане на главния мозък. От това в която област на гръбнаничния стълб се намира отвора, зависи и колко тежки ще са симптомите на заболяването, както и дали изобщо ще се развие хидроцефалия. Много по-вероятно е парализата да настъпи, когато отвора е висока в гръбнаничния стълб, отколкото в неговата основа или средна част. А когато е налице и хидроцефалия, тогава е налице и умствено изоставане.
Заради своето неправилно развитие, невралната тръба може да е причина за неправилно развитие и на главния мозък, което пък води до когнитивни проявления. Когато имаме налице по-тънка кора на крайния мозък, тогава се наблюдава и по-ниска концентрация и памет. Може да бъде засегнат и малкия мозък от тези нерадоразвити органи. А това води до речеви и координационни трудности.
По принцип повече от половината деца, родени със спина бифида – 60%, са с нормална интелигентност. Но половината от тях имат затруднения при заучаването на нови неща – трудно концентриране, затруднено решаване на задачи, затруднено четене, затруднено осмисляне на чуждия говор, понижени организационни способности, затруднения в координацията между зрението и движенията, например завръзването на обувки и др.
Повечето деца, които са родени с менингоцел, развиват и парализа на долните крайници в някаква степен. Повечето хора, които са родени със спина бифида имат слаб контрол върху сфинктерите си, още повече, ако не се направи подходящо лечение.
