Какво е артрозата на гръбначния стълб и как да се справим?

Артрозата е ставно заболяване, което може да засегне всяка става в тялото. Въпреки това, заболяването е обособено в три ставни групи – коленните, тазобедрените и тези на гръбнака, тъй като са най-често засегнатите. Също така има и две възрастови групи – на средната и напредналата възраст. Хората на средна възраст най-често страдат от автоимунен (ревматоиден артрит), а тези в напредналата – от дегенеративен, наричан още остеоартрит или артроза.

артрозаПри възникването на артрозните промени в гръбначния стълб се развива т.нар. фасетен синдром. Основният рисков фактор за заболяването е естествения процес на стареене и износване на гръбначните стави. Въпреки това обаче то може да бъде и вследствие на други фактори като затлъстяване, инфекциозни и други заболявания.

Когато дегенеративните промени са слаби или умерени, те могат да протичат без никакви симптоми или да предизвикват само лек дискомфорт и скованост. При силно увредените стави се наблюдават тежки изменения и свързаната с тях симптоматика, т.е. налице вече е фасетния синдром. Ставите се подуват и деформират, а доста често това е съпътствано с ошипяване. Деформацията на ставата ограничава размаха и обема на движенията, а шиповете притискат гръбначномозъчните нерви, в резултат на което възниква силна, разпространяваща се болка. Според симптоматика и протичането на заболяването то се дели на три групи, показващи кой е засегнатия отдел:

Шиен (цервикален) отдел – характеризира се с болка, скованост или усещане за гъдел в областта на шията, които могат да се разпространяват към раменете, ръцете и пръстите.
Гръден (торакален) отдел – усеща се остра или пулсираща болка, която може да се разпространява из гръдния кош или към хълбоците.
Поясен (лумбален) отдел – протичащ с болка, слабост или изтръпване, които често се спускат към седалището, бедрата, краката и стъпалата.

Точната диагноза се поставя след подробна анамнеза, която се състои в провеждане на физикален преглед, лабораторни изследвания, образна диагностика – рентгенография, ядрено-магнитен резонанс и др. При дегенеративните ставни заболявания, диагностиката и лечението могат да бъдат провеждани както от ортопед, така и от личният лекар. В случаите на ревматоиден артрит обаче е най-добре диагностиката и лечението да се провеждат от ревматолог, тъй като това е автоимунно заболяване.

Вариантите за лечение след поставяне на диагнозата са много: противовъзпалителни, обезболяващи лекарства и/или имуносупресори, физикална терапия, масаж, топло-студени компреси и много почивка. Какво точно да бъде преценява лекарят. И макар че всеки един от тези подходи има своите предимства и недостатъци, препоръките на лекаря трябва да бъдат строго съблюдавани. Възможно е лекуващият лекар да препоръча и хирургическа намеса, ако до няколко месеца тези мерки не дадат задоволителни резултати.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.