Какви са методите за изследване в онкологията?
Методите за изследване дали дадено вещество или лечение е ефективно в онкологията са следните
– In vitro. Изолират се клетки или тъканни проби в епруветка или петриева паничка и се следи как препаратът им въздейства.
– In vivo. Правят се с живи организми, най-често животни.
– Епидемиологични. Обхващат голяма част от населението.
– Клинични. Правят се, за да се изпита или проследи ефикасността на дадено лекарство при група пациенти.
– Проследявания. Следи се здравословното състояние на пациентите при дадено лечение.
– Интервенции. Изследва се как
действа нова терапия, прилагана в контролирана среда (например болница), върху група пациенти.
– Двойно слепи. При тях нито болният, нито лекарят знае кой болен какво лечение е получил.
– Контролирани с плацебо. Сравняват ефекта при получилите изпитваното лекарство и при болни, получавали плацебо или инертни вещества.
-I фаза. Оценяват ефекта на лекарството върху малка група хора (под 100 души), за да се установят безопасната доза и страничните ефекти.
– II фаза. Безопасната доза, определена във фаза I, се дава на голям брой болни, за да се види ефектът и да се определи поносимостта.
– III фаза. Сравнява се ефектът от новото лечение със стандартното в контролирана среда. Включват от 400 до 1000 души. Ако няма стандартна терапия, на някои от участниците се дава плацебо. След тази фаза лекарството получава одобрение за продажба.
– IV фаза. Прави се, когато лекарството вече е на пазара, за да се установят дългосрочните ефекти от
него, които може да са убегнали при кратките предишни фази.
– Ретроспективен анализ. Оценява ефекта на лекарството върху населението, като се сравняват резултати на лекуваните и нелекуваните с него хора за един и същ период.
– Рандомизирани. Правят се със случайно избрани пациенти и с контролна група от случайно избрани пациенти на плацебо.
– Плацебо ефект. Налице е, когато пациентът се ръководи от своите очаквания за лекарството и има подобрение, без да го е получавал.
