Как ни лъже мозъка?
Може ли мозъка да ни излъже? Оказа се, че да. Ние често сме заблудени от собствения орган, с който уж мислим
Илюзията за прозрачност ви кара да смятате, че другите ви разбират по-добре, отколкото им е възможно. При експеримент участниците от една група трябвало да избарабанят с ръце популярна мелодия, а участниците в друга група – да я познаят. Хората от първата група смятали, че поне половината от втората група ще разберат коя е мелодията. Познали я само 2,5%. Всъщност хората с повече информация рядко могат да преценят дадена ситуация от гледната точка на по-малко информираните.
Без да се усетите, приемате за абсолютна истина и информацията, която преобладава в някакъв вид публичното пространство. Много лесно е се съгласите с мнение, което споделят повечето ви приятели във фейсбук. Открай време пропагандата използва тази особеност на мозъка – повтаря внушения в средставата за масова информация.
Заради натрупаното знание и рутината на действията опасен капан е професионалната деформация. Мозъкът свиква с всичко, което го занимава най-малко по 8 часа 5 дни в седмицата, и започва да работи така по всяко време и на всяко място. Учителките поучават, без да усетят, и мъжа си вкъщи.
Лекарите поставят диагноза и на комшиите, с които се срещнат на входа.
Когнитивното изкривяване заради познанието често ви кара да смятате, че предстояща задача ви ще отнеме по-малко време, отколкото действително ще ви е нужно. Пак с опити е доказано, че когато хората трябва да преценят колко бързо друг ще се справи, са склонни да определят повече време, отколкото реално му отнема.
Със същата особеност на мозъка е свързана т.нар. фундаментална атрибутивна грешка. Човек приписва успехите на личните си качества и заслуги. Неуспехите си отдава на външни обстоятелства. Към другите хора обаче използва обратната логика. Техните победи му изглеждат в много по-голяма степен плод на късмет. Загубите им е готов да отдаде на личните им недостатъци.
