Как боли и дали боли душата?
Често произнасяме фрази като „Душата ме боли“, „На душата ми е неспокойно“ и т.н. Какво означава това?
Представете си картина: върви кон, а на него ездач. Нашето тяло е… конят, а на него не, не е душата, а нашият Дух. Животът ни е пътят на коня от точка А до точка Б. Какво е Духът, ще попитате?
Той е неумираща искра Божия, която има способност да се пре-въплъщава и изобщо не зависи от тялото. Духът е творческа субстанция, която набира опит за своята пълнота на функциониране. За целта той трябва да присъства във физическия пласт на мирозданието, за да реализира и попълни потенциала си. Въплъщавайки се в Тялото, той избира набор от качества и дори физическите му родители.
Духът знае какво иска и къде е крайният пункт на предназначението, наистина, с различна степен на интензивност. Ако Духът има точна визия, се срещаме с хора, които сякаш не са от този свят: те по рождение знаят какви искат да станат, идеите за тях са по-привични от човешките отношения. Те сякаш не се вълнуват особено за външния си облик: как изглеждат, с какво се хранят, ще имат ли потомство – за тях не е важно. Великите учени,високоинтелектуалните инженери и гении обикновено имат много
силен Дух.
Конникът-Дух вижда целта много по-ясно и започва да пришпорва. Тялото (конят)иска да се храни, да спи, разсейва се от преминаващите наблизо кобилки. И въобще иска да върви не в посоката, в която го карат. Ако конят е силен, той ще се съпротивлява на праволинейното движение към целта. Ако обаче „кончето“ е слабо, подтиквано от Духа, ще тича, без да спира и на половината път до целта ще се строполи. Ако Духът не е достатъчно целеустремен и силен, обикновено не се справя с тялото на човека и тогава можем да наблюдаваме хора с чисто животински инстинкти, за кoито казваме „За него няма нищо свято – само яде и спи“.
Именно затова човек във всички времена е смятал за особена ценност хармоничното развитие на личността. Именно затова казваме, че в „здраво тяло витае здрав дух“…
