Къде в света света най-много страдат от диабет?

В света най-много страдат от диабет жителите на остров Науру в Тихия океан и индианците пима в САЩ


Пима обитават пустинята на Южна Аризона над 2000 години благодарение на земеделските си умения, лова и събирачеството. Веднъж на 5 години реколтата им погива и те разчитат изцяло на диви зайци и диворастящи храни. И най-вече – на  бобови зърна от мескит. Дивите растения, които им служат за храна, имат високо съдържание на фибри и ниска масленост и отдават захарта си много бавно, което е идеалната антидиабетична диета. В края на XIX в. пима преживяват продължителен глад, тъй като белите заселници отклоняват притоците на реките, на които пима разчитат за напояване.

В началото на XX в. сред тях няма затлъстели и диабетици

След 60-те г. обаче пима вече са предимно тлъсти, с индекс на телесната маса над 90, а някои тежат над 140 кг. Жените от пима поемат средно по 3160 калории дневно (50% повече от средното за САЩ), 40% от които са под формата на мазнини. Така пима се прочуват в медицинската литература като народността с най-висока заболеваемост от диабет в света.

Диабетици са половината пима над 35-годишна възраст и 70% от хората на възраст от 55 до 64 г. При пима има трагично високи честоти на ослепяване, бъбречна недостатъчност и ампутации на крайници.

Но пима се задържат за кратко на световния връх на диабета, тъй като микронезийците от Науру ги надминават

Островът е анексиран от Германия през 1888 г., а Австралия го окупира през 1914 г. През 1968 г. той става независим – най-малката република в света. Поминъкът на Науру е земеделие и риболов с често повтарящи се епизоди на глад заради неплодородната почва. През 1906 г. обаче там са открити фосфатни залежи с най-висока концентрация в света, които са ключова съставка на изкуствените торове. Добиващата суровината компания започва да изплаща възнаграждения на островитяните през 1922 г., те забогатяват бързо и през 1927 г. вече поемат по 450 г захар дневно. Оттогава и работната ръка на острова се внася, тъй като местните решават, че физическият труд е под достойнството им.

През Втората световна война Япония окупира Науру и въвежда принудителен труд с дажби от 200 г тиква на ден. Повечето жители са депортирани на един атол и там половината измират от глад. След войната оцелелите се връщат и полагащите им се за фосфата възнаграждения се възобновяват. Те зарязват земеделието, но подновяват пазаруването в супермаркетите, откъдето влачат отрупани с торби захар колички. Животът им става заседнал, защото пътуват с автомобили из острова (чийто радиус е само 2,5 км). След независимостта годишното възнаграждение за фосфата достига до 23 000 долара на човек и жителите на Науру са сред най-богатите хора на планетата. Но те са и най-затлъстялото тихоокеанско население с най-високи нива на кръвното налягане.

Първият случай на диабет на местен жител е установен през 1925 г., а вторият – през 1934 г. После болестта зачестява и сега е най-големият причинител на смърт там. Диабетици са една трета от всички островитяни над 20-годишна възраст, две трети от всички над 55 г. и 70% от успелите да доживеят до 70 г.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.