Живовляк – чудната панацея на древните лекари
Живовляк е едно от най-старите лечебни растения
В Китай за медицински цели билката е била събрана преди повече от 3000 години. Древните гърци и римляни използвали семената на живовляк при дизентерия, възпалителни заболявания на стомаха, червата и други заболявания. Хипократ и Гален също са използвали живовляк при различни болести. Авицена счита, че е изключително полезен за язви. Листата на растението предотвратяват кървенето и насърчават изцелението на хронични язви. Авицена прилага листата от живовляк при зарастването на рани и като кръвоспиращо.
Сокът от пресни листа на живовляк е ефективен при лечение на рани на роговицата на окото. Той инхибирарастежа на патогенни стафилококи и забавя растежа на хемолитични стафилококи. Екстрактът от листата има седативен и хипотензивен ефект. Воден екстракт от листата на живовляк повишава активността на дихателните пътища, което води до повишена секреция на бронхиална слуз, което пък разрежда слюнката и улеснява изолирането на кашлица. Екстрактът от листата на живовляк има хемостатично и бактериостатично действие при лечението на рани. Живовлякът има успокояващ ефект, понижава кръвното налягане.
В хомеопатията сок и есенция от живовляк се използват при тахикардия, полиурия, импотентност, главоболие, зъбобол, болки в ушите. Като противовъзпалителни, за зарастване на рани се използва инфузия на живовляк (външно). В тибетската, китайската, монголската и корейската медицина сок и инфузия на живовляк се ползват като ефективен диуретик.
В китайската медицина ефективно се използва живовляк при бронхит, плеврит, нефрит, импотентност. В корейската медицина сок от живовляк се препоръчва за употреба при кървене от носа.
Внимание! Противопоказания за използването на живовляк са състояния като хиперацидивен гастрит, пептична язва с повишена киселинност, предразположение към тромбози.
