Желязо – вреден или полезен микроелемент за болните от рак

В човешкото тяло има само 3,5-4 грама желязо, но без тях не може да се живее

желязо
Организмът използва наличното желязо многократно („рециклира го“) и загубите са минимални – 1-2 милиграма дневно. Тъкмо те се набавят с храната.

Желязото е толкова важно, защото е незаменимата част на хемоглобина в еритроцитите, които пренасят кислорода от вдишания въздух от белия дроб до всяка клетка на тялото. Освен на хемоглобина желязото е съставна част и на митохондриалните ензими (енергийните централи на клетките), на миоглобина, свързан с мускулното движение, и на още доста ензими, участващи в жизнените процеси.

Желязото обаче е и много опасно. То участва в създаването на свободни радикали, които увреждат липидите на клетъчната мембрана и нарушават синтеза на ДНК. Така предизвикват мутации в клетките, а това е крачка към рака. Още през 40-те г. на XX век при опити с мишки се разбира, че изложените на железен оксид животни заболяват много по-често от рак на белия дроб, отколкото неиз-ложените. Изчислено е, че повишеното желязо в организма увеличава с 300% риска от недребноклетъчен рак на белия дроб. Десетилетие след тези опити става ясно и че мускулни инжекции с желязо повишават риска от саркоми при мишките.

Днес вече няма съмнение, че туморите се нуждаят от желязо за своя растеж

Те го консумират бързо, енергично и даже го „крадат“ от нормалните клетки. Тоест желязото стимулира появата и растежа на злокачествените тумори.

Дълги години медицината се занимаваше с недостига на желязо в организма, който причинява анемия. Тя обаче не застрашава живота, а само. влошава качеството му. Чак през XXI век медицината се насочи към по-важния въпрос – за претоварването на организма с излишно свободно желязо, което е и една от причините за бума на злокачествените заболявания. Четири вида рак се свързват с промени в усвояването и обмяната на желязото. Това са на първо място ракът на дебелото черво, следван от рака на гърдата, на белия дроб и на простатата.

Основен източник на желязо са месото, зеленчуците, варивата, зърнените храни и плодовете. Желязото от месото се усвоява значително по-бързо, по-лесно и в по-голямо количество от желязото в другите храни. Да, обаче то е канцерогенно, защото повишава запасите на организма, натрупва се като излишък и образува повече свободни радикали. Да се регулира обмяната на желязото, е сложен процес с много нива на контрол. Във вегетарианската храна то е по-малко, но е достатъчно за организма. Вегетарианците не могат да преситят организма си с желязо, тъй като в храната им има естествени съставки, които регулират усвояването на желязото, а именно фибрите. Други съставки пък се свързват с желязото в процеса на храносмилане и така пречат то да бъде усвоено. Тези вещества се наричат хелатори, като сред тях най-ефикасна е куркумата.

Така става ясно защо съветват болните от рак да не ядат червени меса и да станат вегетарианци.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.