Индийски чай – екзотика с история
Преди британците да стъпят на индийска земя, местните жители не били почитатели на чая. Тази напитка се издига в култ именно с идването на англичаните и превръщането на Индия в провинция на Обединеното кралство. Чаят е дошъл в Индия от Китай, като това бил червен чай. След като обаче бил посаден на индийска земя, заради климата и почвата, той придобил друг вкус и сила. Индийският чай е значително по-силен от китайският. Добре известният ни днес индийски чай Асам всъщност е донесен от англичаните и е засаден на местна индийска земя, един вид облагородена версия на диворастящото растение, което е открито през 1823 година от майор Робър Брус и брат му Чарлз.
След като започнало да се пие често чай в Индия, местните жители, които по принцип са любители на сладкото, започнали да доразвиват аромата на лечебната напитка, като добавяли захар, мляко, мента, джинджифил, индийско орехче и други сладкарски подправки. В началото чай се пиело само от тези индийци, които са били пряко свързани с работата си с колониалните власти, а за останалите това било нечистата напитка на чуждоземците, дошли на техните земи да грабят.
Като цяло Индия е една от малкото поликултурни страни в целия свят. Тя граничи с няколко държави, всяка от които се отличава със собствена традиция и култура. Попила е част от културните елементи на Китай, а също така има и заимставани елементи от западната култура, заради британската колонизация. Дори езикът им е смесен. Може да чуете днес доста индийци да говорят на полуанглийски, полухинди. Древната ведическа кухня обаче не признава чая като традиционна напитка. Но точно рецептите от ведическата кухня са били използвани за приготвяване на чая с подправки, както и приема му с ядки и плодове. Индийският начин на пиене на чай подразбира пиене на черен чай, десетина пъти по-силен от това, с което са свикнали европейците, като в него се добавят захар и мляко.
Както и при китайците и японците, традицията за пиене на чай при индийците е съвсем отделна от основното хранене. Те имат специална церемония по случая. Истинският, чисто индийски чай не е нито черният асам, нито неговите разновидности. Това е чаят масала. С него приключва храненето.
Освен него обаче в Индия от години наред се пие и студен чай с лед, лимон и захар. Този чай се пие на малки глътки. В някои райони на Индия чаят не се запарва, а се вари във вряща вода, в него се добавя биволско прясно мляко и се пие със захар, след като се прецеди.
Една огромна страна, с още повече традиции, за Индия няма да ни стигнат дни наред да изпишем традиции и културни особености. Но ако искате поне дистанционно да се докоснете до тази пъстра, патриархална и в същото време модерна страна, изпийте един чай. Намасте!
