И душата може да боледува!
Душата е точката на съприкосновение между Духа и Тялото
Който е яздил кон, знае, че по време на движение човекът непрекъснато се удря в коня. Така е и с нашата душа. Така че това, че „боли“, е продуктът от съприкосновението между божествената искра и човешкото тяло.
Ако Духът и Тялото са солидарни, душата е спокойна и радостна.
Съприкосновението с божествения творчески замисъл не вреди на физическото тяло и „на душата е спокойно“. Ако замислите на духа не съвпадат с желанията на тялото, докосването променя качеството си и човекът усеща тревога, непонятни опасения, безпричинен дискомфорт. И тогава душата започва да страда, а ние казваме: „Душата ме боли“. Нашето тяло живее по доста примитивни закони и се опитва да заглуши тази болка с най-достъпните средства-алкохол, обилна храна, наркотици…
Как се лекува душата?
Трябва да търсим себе си – но не в храната и алкохола, а в друг вид дейност. Трябва да насочим своето тяло-конче в една посока с творческото си начало. Всички ние сме творци. Да твориш, означава не само да пишеш стихове или да рисуваш картини. Това означава творчески, осъзнато и с голяма любов да подхождаш към всяка дейност. Да правиш това, от което се чувстваш добре и тревогите ти изчезват.
Нечий дух изисква човекът да се задълбочи в изучаването на законите на мирозданието, а друг – да помага на бездомни животни и да храни гълъбите в двора. Опитайте, търсете себе си, започнете да творите собствения си живот по повелите на своята душа. И тя ще престане да боледува…
