Храната като лекарство: каква е връзката между стреса и храненето?
Храната като лекарство е била позната още на древните лекари, чиито заключения са валидни и днес
Хипократ е бил прав, когато е казал 400 г. пр.Хр.: „Нека храната да ти е лекарство и лекарството да ти служи за храна.“ Той вече е знаел това, което днес все още пренебрегваме.
Храненето е ключът към всички проблеми със здравето. То е толкова важно, че определя и начина, по който човек изглежда, умствените му способности и настроения. Това, което яде, и дори начинът, по който го яде, влияе на нивата на стрес в организма му. А от тези нива зависи дали той ще се разболее от рак.
Доста След Хипократ американецът Ансъл Кийс развива хипотезата, че храненето и начинът на живот са от ключово значение за здравето
Той открива връзка между храненето и болестите при различни групи от населението. Оттогава вече 60 г. т.нар. средиземноморска диета се утвърди като най- полезна за човешкото здраве.
Представим ли си човешкото тяло като сложна машина, лесно ще разберем значението на храната. Ако имате спортен автомобил, ще му наливате само най-добрите масла и горива. Всяко пестене от тях излага тази машина на риск. А щом една машина изисква най-доброто гориво, за да върви гладко и възможно най-дълго, тялото – тази най-сложна машина, изисква за поддръжката си също най-доброто достъпно гориво.
Всеки изпитва стрес. Животът е непредвидим и в зависимост от отношението към него стресът е градивен или смъртоносен. Той изключва сензора на апетита в мозъка. Води до освобождаване на хормон (кортикотропин), който потиска усещането за глад. Освен това мозъкът нарежда на надбъбречните жлези да изпомпват адреналин, когато при стрес си пред дилемата на оцеляването „бягство или бой“. Тя изтиква нуждата от храна на още по-заден план.
Проблем има, когато стресът трае дълго и не се прави нищо срещу него. Тогава надбъбречните жлези отделят хормона кортизол, а той е отговорен за натрупването на мазнини. Щом стресът отмине, нивото на кортизола спада. Но механизмите за включване и изключване на този хормон може да „запецнат“ и тялото да продължи да го синтезира. Това е крайно опасно, пише „Живот без рак“. Имунната система спира да функционира правилно, потискат се храносмилането и половата система и дори процесът на растеж. Кортизолът влияе и на мозъка – на настроението, мотивацията и пристъпите на страх.
