Хомеопатичната концепция за лечение на тялото и за болестта

настинка и грип

И грипът, както и настинката могат да бъдат доста упорити

Хомеопатичната медицина е наука, която не се съсредоточава само върху физическия проблем и не лекува според поставена диагноза, а разглежда човека като едно цяло, действащо на три различни нива –умствено, емоционално и физическо. Най-важното ниво е умственото, а най-маловажно е физическото.

Всеки един организъм като цяло е способен да се поддържа здрав. Той има защитен механизъм, който създава възможно най-добрата отбрана в отделните случаи. Когато човек заболее, според традиционната медицина му се поставя диагноза и лечението се извършва чрез подтискане на симптомите. Това обаче не е правилно. От подтискането на отделните симптоми (температура, хрема, кашлица, диария, обрив, болка и др.) нито се разбира какво точно е нарушението, предизвикало болестта, нито повлиява за възстановяване на здравето. Тези симптоми са естествена реакция на организма, който се опитва да възстанови нарушеното си равновесие. Тяхното подтискане с алопатични лекарства не лекува организма, а напротив – прави го по-податлив към болести. Лечебният принцип на хомеопатията е, че: „Подобното се лекува с подобно.“ Или иначе казано, за да бъде успешно лечението и да премине по най-бързия и мек начин, трябва да се приложи това лечебно средство, което при здрави хора би предизвикало същите симптоми, с които се проявява болестта.

Ако систематизираме казаното до тук можем да кажем:

  • Определено заболяване говори за нарушение на жизнената сила на организма.
  • Това нарушение е динамично.
  • Симптомите и оплакванията на пациента не характеризират болестта. Те са израз и резултат от опита на защитния механизъм да острани нарушението.
  • Трябва да се приложи хомеопатично лечебно средство подобно на нарушението, със същата резонансна честота.
  • След като приключи действието на лекарството, симптомите отзвучават и жизнената сила се връща към нормалното си функциониране.
  • Хомеопатичното лекарство не лекува пациента. То стимулира жизнената сила, за да може да възстанови баланса, след което симптомите изчезват, защото вече не са необходими.
  • Дори и да има многобройни и разнопосочни симптоми хомеопатичното лекарство трябва да бъде едно единствено в момента, тъй като болестта е една и то трябва да бъде възможно най-подобното на болестта, взимайки се предвид съвкупността от симптоми, наречена тоталност на симптомите. Това най-подобно на тоталността на симптомите лекарство се нарича симилимум.
  • Лекарството за пациента се определя в момента, въз основа на тоталността на неговите симптоми, независимо от поставената алопатична диагноза.
  • Хомеопатичните лекарства са силно и многократно разредени прости субстанции, определящи се в потенциране. Колкото по-висока е потенцията, толкова по-разредени са субстанциите и толкова по-голям е терапевтичният им ефект, а токсичният изчезва.

Ако лечението е правилно назначено, оздравителния процес протича с изчезването на симптомите в следния ред:

1. От жизнено важни органи (бъбреци, сърце…) към по-малко важни за живота, например ухото.
2. Отвътре навън – изчезват симптоми от чревната лигавица, а се появяват по кожата.
3. От горе надолу – например изчезва кожния обрив по лицето, а се появява по долните крайници.
4. Симптомите изчезват в ред обратен на появяването – първи изчезват последно появилите се симптоми.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.