Хомеопатичната концепция за лечение на тялото и за болестта -

Хомеопатичната медицина е наука, която не се съсредоточава само върху физическия проблем и не лекува според поставена диагноза, а разглежда човека като едно цяло, действащо на три различни нива –умствено, емоционално и физическо. Най-важното ниво е умственото, а най-маловажно е физическото.

Всеки един организъм като цяло е способен да се поддържа здрав. Той има защитен механизъм, който създава възможно най-добрата отбрана в отделните случаи. Когато човек заболее, според традиционната медицина му се поставя диагноза и лечението се извършва чрез подтискане на симптомите. Това обаче не е правилно. От подтискането на отделните симптоми (температура, хрема, кашлица, диария, обрив, болка и др.) нито се разбира какво точно е нарушението, предизвикало болестта, нито повлиява за възстановяване на здравето. Тези симптоми са естествена реакция на организма, който се опитва да възстанови нарушеното си равновесие. Тяхното подтискане с алопатични лекарства не лекува организма, а напротив – прави го по-податлив към болести. Лечебният принцип на хомеопатията е, че: „Подобното се лекува с подобно.“ Или иначе казано, за да бъде успешно лечението и да премине по най-бързия и мек начин, трябва да се приложи това лечебно средство, което при здрави хора би предизвикало същите симптоми, с които се проявява болестта.

Ако систематизираме казаното до тук можем да кажем:

Определено заболяване говори за нарушение на жизнената сила на организма.
Това нарушение е динамично.
Симптомите и оплакванията на пациента не характеризират болестта. Те са израз и резултат от опита на защитния механизъм да острани нарушението.
Трябва да се приложи хомеопатично лечебно средство подобно на нарушението, със същата резонансна честота.
След като приключи действието на лекарството, симптомите отзвучават и жизнената сила се връща към нормалното си функциониране.
Хомеопатичното лекарство не лекува пациента. То стимулира жизнената сила, за да може да възстанови баланса, след което симптомите изчезват, защото вече не са необходими.
Дори и да има многобройни и разнопосочни симптоми хомеопатичното лекарство трябва да бъде едно единствено в момента, тъй като болестта е една и то трябва да бъде възможно най-подобното на болестта, взимайки се предвид съвкупността от симптоми, наречена тоталност на симптомите. Това най-подобно на тоталността на симптомите лекарство се нарича симилимум.
Лекарството за пациента се определя в момента, въз основа на тоталността на неговите симптоми, независимо от поставената алопатична диагноза.
Хомеопатичните лекарства са силно и многократно разредени прости субстанции, определящи се в потенциране. Колкото по-висока е потенцията, толкова по-разредени са субстанциите и толкова по-голям е терапевтичният им ефект, а токсичният изчезва.

Ако лечението е правилно назначено, оздравителния процес протича с изчезването на симптомите в следния ред:

1. От жизнено важни органи (бъбреци, сърце…) към по-малко важни за живота, например ухото.
2. Отвътре навън – изчезват симптоми от чревната лигавица, а се появяват по кожата.
3. От горе надолу – например изчезва кожния обрив по лицето, а се появява по долните крайници.
4. Симптомите изчезват в ред обратен на появяването – първи изчезват последно появилите се симптоми.