Ходете пеша! По-лесно се мисли в движение!
Young woman working out on a forest path.
По-лесно раждате свежи идеи в движение – докато се разхождате, пътувате или просто вървите по необичаен маршрут
Американското списание за експериментална психология публикува изследване за връзката между креативността и движението. Екип от Станфордския университет прави тест с две групи хора – седящи на столове или мека мебел и хора в движение, които обичат да ходят пеша. От тях се искало да намерят алтернативни приложения на предмети от бита.
Например на въпроса „Какво може да се направи с керемиди?“ повечето седящи отговорили „Покрив“. Повечето от движещите се предложили керемидите да се използват за по-необичайни неща – за оформяне на алеи, за саксии за цветя и пр.
При втората група имало по-голяма изява на т.нар. дивергентно мислене, елемент на креативността. То е спонтанно, чрез свободни асоциации, не търси еднозначен отговор, а преформатира задачите и ситуациите. За разлика от конвергентното мислене, което е линейно и предопределя стесняване на възможните отговори.
Тестът доказа, че нивата на креативност и фокусиране при решаването на задачи при ходещите били много по-високи от тези на седящите.
Но как да се приложи мисленето в движение на практика?
Може ли да предположим, че ако армията от чиновници започне да обикаля канцелариите, докато въвежда данни или обслужва граждани, ще намери по-добри решения на проблемите в обществото?
Най-обнадеждаващото в експеримента е, че за провокиране на дивергентно мислене не са нужни маратонски усилия. Достатъчна е разходка за 5-10 минути. Едно хвърляне на боклука. Едно излизане на кафе. Едно притичване до тоалетната понякога също дава резултат.
Възможното обяснение е, че когато се движим, дишаме по-интензивно и оросяваме мозъка, сочат учените. Сменяме и гледната точка и идеите идват сами. Хиперактивните деца го доказват: те не внимават в урока, шават, стават, гонят ги от час, но са най-нестандартно мислещите и креативните в класа. Мисленето е движение, движението е мислене. Социални антрополози доразвиват тази максима. С нея обясняват напредъка на Америка, създадена от хора, за които движението и промяната са начин на живот.
