Защо физическото наказание не работи?

Ефективна възпитателна мярка ли е физическото наказание и в какви форми може да се прилага?

физическото наказание
Тези въпроси вълнуват много родители. Психолозите съветват да изпробвате хитри трикове за посочване на грешките, вместо да наказвате.

Според тях с пляскането по дупето, виковете и забраните се постига резултат, но с цената на страха от санкции. Възможните последици от подобни възпитателни методи са три.

Първо, детето се бунтува и отвръща на агресията с агресия, на виковете с викове – това е неговата форма на протест. Второ, развива двойствено поведение – пред вас се държи привидно спокойно, а зад гърба ви тайно се противи и бунтува. Трето, детето се стреми да задоволи всяко ваше изискване, което се случва за сметка на личното му щастие. Занапред ще му бъде трудно само да взима решения и винаги ще има нужда някой да му казва какво да прави и как да се държи.

Провокираните отрицателни емоции или болката (в по-лошите случаи) са толкова силни, че те изместват осмислянето и запомнянето на неприемливото поведение, което може да послужи за урок. От друга страна, у детето са заражда страх от действието на възрастния. Резултатът е следният – липсва поучително въздействие, губи се възпитателният елемент, наранява се детската психика.

Освен това изпитването на страх от човек, от когото детето зависи и обича, залага развитието на тревожност и панически атаки. А натрупването на негативни усещания и опит понижава самооценката и това се отразява на уменията за комуникация с околните, на способността да се градят трайни връзки, на професионалното израстване и успехи.

Физическото наказание е елементарен подход за контрол на поведението. То налага един примитивен и опасен модел – правото принадлежи на силния. От една страна, детето може да го приложи спрямо по-слаби от него момичета и момчета, спрямо животни. От друга, то ще позволява да бъде малтретирано от по-силни. Според някои психолози физическото наказание пречи на формирането на съвест у детето. С яденето на пердах то приема, че е откупило грешката си заради понесеното унижение, причинено от родителя. Вместо проява на чувство за вина от стореното в степен, която да формира изграждане на коригиращо усещане (съвест), се появява страх от наказание, от грешки, както и прекалено силно чувство на вина, увреждащо психиката.

За да изградите правилно мислене у детето и да предотвратите нарушения на утвърдените норми, трябва системно да разговаряте с него и да му обяснявате на достъпен език и с подходящи примери кое в поведението и взаимоотношенията е добро и лошо, допустимо и неприемливо.

Основание за наказание има при съзнателно неспазване на семейните правила, на обществените норми, при демонстративна проява на грубост и нанасяне на обида. Санкцията трябва да бъде справедлива и съответстваща на провинението, за да има положителен ефект от нея, пише „Всичко за семейството“. На една грешка, се дава едно наказание, не повече. Обмислете какво да бъде и имайте предвид, че е много важно да бъде изпълнено. Ако се отмени или не се следи за провеждането му, няма никаква полза от него. С наказанието грешката трябва да се прости и повече да не се натяква.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.