Душевните заболявания са запазена марка на гениите
Различните емоционални и психически заболявания често предпочитат онези, чиито ум е нестандартен
Може би затова много знаменити личности проявяват склонност към екстравагантно поведение, а някои от тях имат различни душевни заболявания. Според психолозите тяхното безумие е обратната страна на дарбата – сработва законът за компенсацията…
Убийствена самота
Американският писател Едгар Алън По се смята за родоначалник на два популярни литературни жанра: детектива и романа на ужасите. Голямо влияние върху творчеството му оказва Хофман със своя мрачен романтизъм, който По довежда до консистенция на истински кошмар – безизходен и изтънчен. В детективския жанр Алън По създава Огюст Дюпен – героя от разказа „Убийство на улица Морг“, дълго преди Шерлок Холмс, използващ дедуктивния метод.
Писателят няма още и трийсет, когато започват да го посещават мъчителни депресии, съпроводени с халюцинации, загуба на паметта, страх от тъмното. Освен това той злоупотребява с алкохол, което се отразява пагубно върху психиката му. Скоро се пристрастява и към наркотиците. Лекарите не могат да установят точната диагноза, за да му помогнат.
Едгар Алън По е изпратен в клиника, където умира, страдайки от зловещи халюцинации.
Един от главните му кошмари – да умре в самота – се сбъдва. Въпреки че мнозина се заклеват да са с него в последния му час, в нощта на 7 октомври 1849 г. той е съвсем сам…
Идеята за свръхчовека
Немският философ и поет Фридрих Ницше е автор на идеята за свръхчовека, както и на новия морал, призоваващ моралът на робите да замени този на господарите. Основополагащите му тезиси са, че трябва да се прославя и укрепва естественият стремеж на човека към властта. Всеки друг морал е болезнен и упадъчен, болните и слабите трябва да загинат, а силните да победят („Бутни падащия!“). „Бог умря“, съобщава Ницше на човечеството.
Ницше малко преди смъртта си, 1699 г. Иронията на съдбата е в това, че човекът, създал философия, максимално възвеличаваща човешкия разум и дух, завършва дните си лишен и от едното, и от другото. Последните 11 години от живота си Фридрих Вилхелм Ницше, провъзгласил човека за Бог, прекарва в клиника за душевно болни, като не е в състояние дори да се храни самостоятелно. Той страда от мания за величие, изпраща бележки от рода на: „След два месеца ще стана първият човек на Земята“ и настоява да свалят от стените картините, защото домът му е „храм“. В момент на умопомрачение се прегръща с кон на централния градски площад, като пречи на движението…
В медицинския картон на Ницше пише, че болният пие от ботуша си, смята болничния пазач за канцлера Бисмарк, издава нечленоразделни звуци и скача като коза. Но именно в тези години се появяват едни най-значимите му произведения, като „Тъй рече Заратустра“. Лекарите поставят диагнозата шизофрения.
