До какво може да се стигне от конфликт в офиса? – 2 част
Сега си помислете ако вие сте въпросното дете как бихте се справили в подобна ситуация. Ами разбира се, ще намерите други деца, с които да общувате и които ви приемат такъв, какъвто сте. Тогава с радост може да установите, че другите деца са по-добри и по-интересни от предишните и дори ще бъдете благодарни на вашите „приятели”, заради които сте се принудили да потърсите друго обкръжение. Това, че са ви обявили бойкот е сигнал, че е време да потърсите близки до вашия дух хора, а през периода, докато новият приятелски кръг не бил намерен, вие успяхте да усетите, какво е да бъдете сам.
Интересен факт е, че в такова положение са лидерите на една или друга група. Колкото и парадоксално да звучи, в повечето случаи лидерът зависи от мнението на редовите членове на групата. В стремежа си да остане лидер колкото се може повече (което е присъщо на повечето хора), човек подсъзнателно взима тези решения, които според него очакват другите, тъй като без подчинени няма командир. Неговите постъпки са в пряка зависимост от интересите и мнението на колектива по даден въпрос. За да бъде добър лидер и хората да го следват, той трябва да умее да организира и подчинява хората, да излъчва сигурност в правото си да диктува условия, но освен това трябва и да притежава способността да отгатва мнението на другите хора. Така че, ако лидерът иска да запази своята позиция, той трябва да прави така, че отборът да го одобрява, а не да спори с него.
Ако на човек често му се налага да участва в такива спорове, той започва да изпитва вътрешен конфликт. В резултат на това му се налага или да смени възгледите и убежденията си, или своето обкръжение. Ако пък става въпрос за редови член на колектив, то той изпитва натиск от страната на мнозинството. Тъй като хората не могат да бъдат на едно мнение абсолютно винаги следва, че независимо дали имаш желание, просто се налага да направиш компромис.
Следствието от това подчинение на чуждата воля е душевен дискомфорт за примиряващия се. На практика всеки който има желание да остане в определен колектив е принуден да се примири с факта, че понякога мнението му може да бъде игнорирано и той ще бъде принуден да действа според мнозинството или необходимостта.
Изолирането на даден човек може да му бъде от полза, тъй като тази самота помага на човека да осъзнае, какво представлява той, да разбере точно какви са желанията му, кара го да търси общуване извън колектива. Често самотата ни кара да обърнем внимание на тези страни от живота, които по-рано не сме забелязвали. Изолираният човек изведнъж открива нови неща за себе си – нови способности или склонност към занимания, които по-рано е смятал за чужди.
Така завършилия конфликт не се възприема толкова болезнено в колектива. Но каквото и да стане знайте, че не си струва да мислите, че не ви очаква нищо добро в живота. Каквото и да се случва винаги търсете положителното от ситуацията, това е препоръка и на психолозите!
Дори и да сте действали според тези препоръки и нищо да не се е променило, отново има положителен резултат. Просто трябва да погледнете от друга гледна точка. Много вероятно е, този случай да е първия в живота ви, когато никой не ви се бърка. И ако никой не обсъжда никакви въпроси с вас, значи няма опасност да ви се наложи отново да направите компромис и да се прегънете под натиска на аргументите. Няма да се налага да спорите с останалите и да отстоявате вашата позиция пред тези които не я приемат.
