До какво може да се стигне от конфликт в офиса? – 1 част
Не е нещо ненормално в един по-голям колектив да възникне конфликт. Разбираемо е – различни хора, различни възгледи. Обикновено дребните проблеми се решават бързо и не се стига до влошаване на отношенията между колегите. Понякога обаче се получава натрупване, което може да прерасне в голям и по-продължителен конфликт, а тази ситуация може да доведе до изолирането на някого.
Разногласията в колектива, независимо какъв е, но най-вече ако е създаден скоро, създават напрегната атмосфера. В повечето случаи в дадена ситуация все някой отстъпва, поради което дори не се стига до конфликт или той бива прекратен бързо. Често се случва това да е един и същи човек.
Идва обаче един момент, в който на отстъпващия му писва и разбира, че няма желание да прави повече компромиси. А може и да става дума за принципен въпрос или пък да не може да възприемете гледната точка другия. Работата е там, че когато колегата, който досега си е премълчавал и отстъпвал, изведнъж започне да отстоява своята гледна точка, предизвиква учудване, а понякога дори и възмущение сред останалите. Това се дължи на факта, че до този момент те са свикнали да го виждат винаги приветлив и отстъпчив, само и само да има мир.
Тази ситуация може да задълбочи още повече конфликта, защото вече всички изпитват вътрешен дискомфорт – и тези, на които досега не се е противоречало; и тези, които са направили компромис; а също и тези, които не са взели участие в дискусията.
Причина за тази последица е, че когато хората са свикнали с определен тип поведение, на подсъзнателно ниво те винаги очакват една и съща реакция. И когато нещо се промени и тези очаквания не се оправдаят, другите недоумяват. Ако даден човек има избухлив характер, никой няма да се учуди, когато той се прояви и всеки на подсъзнателно ниво е подготвен за тази ситуация.
Случили се обаче изведнъж да избухне човек, от когото не се е очаквало подобно нещо, останалите остават с впечатлението, че са били излъгани. Те не са подготвени за такава ситуация и реагират спонтанно, като се чувстват засегнати, но не от обсъжданата тема, довела до изясняването до отношенията, а от неочакваната проява на такива емоции. За тях тази агресивност на колегата изглежда недопустима и смятат, че той се държи неправилно, тъй като е излязъл от обичайните за него рамки.
След подобен конфликт, дори и въпросът вече да е решен, настъпва период на отчуждение. И в това няма нищо странно. Можем да дадем пример със ситуация от една книга, в която главната героиня е смятана в колектива си за неразговорчив, неконфликтен човек, който едва ли ще има претенции за каквото и да било. Често околните се възползват от подобен тип хора. В случая става въпрос, че един колега е взел назаем доста голяма сума пари от въпросната героиня и не я върнал навреме. Тъй като той е бил сигурен, че колежката му няма да вдига шум, изобщо не си е направил труда да намери необходимата сума и да върне дълга си.
Настъпил обаче момент, когато приятелят на героинята поискал от длъжника веднага да върне парите, при което той се почувствал обиден. И защо? Защото длъжникът е бил възмутен от факта, че колежката, която винаги си е премълчавала изведнъж е станала взискателна, с една малка подробност, че не се е осмелила да се изкаже лично.
Специалистите съветват в ситуация, когато разногласията между един човек и останалите колеги станат прекалено обтегнати да си спомните за детските години. Няма начин да не ви се е случвало как ту на едно, ту на друго дете по някакъв повод се обявява бойкот. Тогава останалите спират да общуват с него, понякога го дразнят, но в крайна сметка това дете е изолирано от колектива.
