До какво може да доведе стресът?

Стресът е обект на изучаване от дълги години. Канадският учен Ханс Селие го определя като неспецифична реакция на организма на въздействието на различни фактори – механични, физични, биологични и др.

В наши дни особено място заема емоционалният стрес, от който хората страдат в повечето случаи. До известна степен емоционалният стрес оказва положително въздействие върху човека, тъй като повишава общия тонус, работоспособността, съсредоточеността, продуктивността, но става неблагоприятен  за психическото и общото здравословното състояние премине ли определени граници, които са различни за всеки индивид. От голямо значение за това е силата и продължителността на фактора, както и реактивността на самия организъм.

стресНай-често негативно емоционално напрежение предизвикват проблеми на работното място, финанси, пенсиониране, неразбирателство с близък човек, развод, смъртен случай или тежко заболяване в семейството и др. Счита се, че хипоталамусът, който свързан чрез пътища с различни мозъчни структури, е отговорен за реакцията на организма към стрес-факторите.

Хипоталамусът има ключово участие в симпатико-адреналната система и хипоталамус-хипофиза-надбъбрек системата. При тяхната активация се повишава нивото на адреналина и кортизола, които предизвикват промени в организма под влиянието на стрес.

Реакцията при силен физически стрес се изразява в побледняване или зачервяване, изпотяване, разширяване на зениците, покачване на сърдечната честота и кислородната консумация на миокарда, периферна вазоконстрикция и повишаване на анртериалното налягане и др. Паралелно с това се стимулира въглехидратния и липидния метаболизъм, който води до повишение на кръвната захар и серумните липиди и се потиска функцията на стомашно-чревния тракт, репродуктивната система, растежа.

Нормално стрес реакцията се самоограничава, нивото на катехоламините и глюкокортикостероидите, както и ефектите от тях се нормализират. При психологическия стрес обаче не е така, тъй като обикновено психологическият дразнител оказва въздействието си за дълъг период от време, което не позволява самоограничаване на реакцията. Продължителното влияние на посочените хормони може да наруши физиологията на човешкото тяло и да увеличат риска от затлъстяване, сърдечни заболявания, храносмилателни разстройства, безсъние, депресия, проблеми с паметта и др. Може да предизвика зъбобол, стомашна болка, а често в резултат на прекомерно напрежение се развива и стомашна язва.

Силният и продължителен стрес оказва негативно влияние и върху имунната система, която отслабва и това прави човек по-податлив към инфекции. Освен това може да се отключи и автоимунен процес, при който имунната система започва да атакува собствените тъкани.

Въздействието на стресът върху психическото състояние може да доведе до депресии, тревожност, чувство за вина, песимизъм, неспокойствие, емоционална нестабилност, изблици на плач, агресия към близки и влошаване взаимоотношения с партньор, загуба на либидо. Проучванията доказват и, че високите нива на стрес-хормоните влияят негативно и върху паметта, повишават артериално налягане и холестерола – рискови фактори за инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт. Настъпват метаболитни промени, при които се натрупват мазнини около корема, което е допълнителен фактор за сърдечна патология и диабет.

При тежка стресова ситуация, а не хроничен стрес, могат да се развият някои ендокринни нарушения като хипертиреоидизъм и диабет. Под въздействието на стреса може да се влоши състоянието при кожни заболявания като псориазис, екзема, акне. Често съпътстващи оплаквания са: лесна уморяемост, слабост, сънливост, главоболие, болки в мускулите, в гръбнака. Стресът може да предизвика недостиг на въздух или да отключи бронхиална астма.

В зависимост от индивидуалната чувствителност, генетичната предразположеност, както и от личните преживявания реакцията на организма на хроничния стрес е различна. Доказано е, че хора, които са имали по-тежко детство са по уязвими при продължително напрежение. Често хроничният стрес е причина за сериозни поведенчески промени и проблеми с работоспособността и е желателно още при дискретните му прояви да бъдат взети мерки срещу него – промяна на работния режим, отделяна време за релаксация, правилно хранене и редовно движение помагат в борбата със стреса. Важно за човека е да има на кого да се опре, с кого да поговори и да потърси професионална помощ, ако се налага.

Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.