Джон Далтон – лекарят, който помага и след своята смърт
Освен че насочва химията по верния път към атомите, Джон Далтон описва собствената си болест (далтонизъм)
Цели 150 г. след своята смърт помага да бъде изолиран най-страшният вирус в света, причинил грипната пандемия от 1918 г. Когато далтонизмът бе обяснен, очилатият Джон Далтон се появи на корицата на сп. „Сайънс“ в броя от 15 февруари 1995 г.
Легендарният химик е имал цветна слепота, но години наред не знаел, че вижда различно от другите хора. Разбира го чак на 28 години през 1794 г., когато се появява на религиозна церемония в яркочервено облекло, а не в изискваното от квакерите черно. Дават му да разбере грешката си и Далтон е потресен. От всички хора около него, изглежда, само брат му вижда света по същия начин.
Далтон често казва, че за него тревата и кръвта са с един цвят. Сините цветя са със същия цвят, но другите хора го наричат „розов“. И понеже Далтон е много известен, самият термин „цветна слепота“ започва да носи името му – „далтонизъм“. Скоро на химика му хрумва възможната причина – течността в окото му, т.нар. стъкловидно тяло. Тя е по-скоро синя, а не бистра и поради това той вижда света през филтър. Но има проблем – Далтон не може да измисли как да изследва очите си, без да ги извади и да провери течността. Затова пожелава след смъртта му неговият асистент да направи аутопсия на очите му и да ги изследва.
Далтон умира на 27 юли 1844 г. и асистентът Джоузеф Ренсъм изпълнява повелята. Изважда очните ябълки и изсипва стъкловидното тяло от едното око в стъкленица. То е бистро, идеално прозрачно, пише Ренсъм. Хипотезата на Джон Далтон се е оказала погрешна.
След това срязва цепка в другото око и поглежда през нея дали червените предмети изглеждат сиви. Те не са и Ренсъм заключава, че каквато и да е причината за цветната слепота на Далтон, тя е извън очните му ябълки.
Очите се пазят и до днес в стъклен буркан в дружеството „Джон Далтон“. В края на XX век вече може да се провери дали цветната слепота на Далтон е заради дефектен ген. Взети са малък брой клетки от вътрешността на очната му ябълка и са изследвани чрез т.нар. полимерна верижна реакция. Оказва се, че те съдържат мутирал ген, който не функционира. Далтон е имал съвсем обикновена наследствена форма на цветна слепота, заключава сп. „Сайънс“.
Виждайки публикацията, на американския вирусолог Джефри Таубенбергер му хрумва да приложи същата техника, за да изолира грипния вирус от 1918 г. Той успява и статията му от март 1997 г. отново в сп. „Сайънс“ го превръща в световна знаменитост.
